Определение № 6516 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4214/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на община Пазарджик, чрез юрк. Виячева против определение № 478/02.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1162/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик /АдмС Пазарджик/, с което е оставено без уважение искането на страната за изменение на постановеното по делото определение № 39/05.01.2024 г. в частта му за разноските. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради и което е поискано да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният административен съд, трето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в законоустановения срок за обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Община Пазарджик с искане за изменение на Определение № 39 от 05.01.2024 г., постановено по адм. дело № 1162/2023 г., в частта за разноските. С обжалваното определение АдмС - Пазарджик, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, е оставил без уважение искането на община Пазарджик, като е посочил, че не се споделя становището на молителя, че ответникът /Регионален инспекторат за опазване на културното наследство-Пловдив/ е станал причина за завеждане на делото. Обжалваното определение е правилно. По делото е безспорно установено, че с Определение № 39 от 05.01.2024 г. на АдмС - Пазарджик жалбата на Община Пазарджик срещу Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за културното наследство, относно паметник на Св. Св. Константин и Елена, издадено на 27.03.2023 г. от Главен инспектор в Регионална инспекторат за опазване на културното наследство -Пловдив, Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерството на културата, е оставена без разглеждане и производството е прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК, а община Пазарджик е осъдена да заплати на ответника сторените по делото съдебно-деловодни разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че независимо че оспореният акт е наименуван „Принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН“, същият не представлява индивидуален административен акт, съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от АПК, доколкото очертаният предмет на изпълнение в оспорения акт не попада в обхвата на посочената в разпореждането за ПАМ разпоредба на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че производството по делото е образувано по жалба на община Пазарджик след запознаване със съдържанието на получения и впоследствие оспорен акт. Именно жалбата против акт, който не подлежи на съдебен контрол, е станала повод за образуване на съдебното производството, прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първоинстационния съд и във връзка с обстоятелството, че процесният акт не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол, но това не означава, че същият е нищожен такъв. С оглед посоченото обстоятелство, на ответника са дължими сторените в производството разноски и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК правилно са възложени в тежест на община Пазарджик. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение,