Определение № 414 от 15.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 888/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, с чл. 279 и с чл. 407, ал. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника по делото Прокуратурата на Република България (ПРБ) срещу разпореждане № 773/25.10.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 336/2022 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалвания акт е разпоредено, на основание чл. 404, т. 1 и чл. 406, ал. 1 от ГПК, издаването на изпълнителен лист в полза на ищцата М. Д. Л. срещу жалбоподателя, въз основа невлязлото в сила въззивно решение № 161/17.10.2022 г. по същото възз. гр. дело, с което ПРБ е осъдена да заплати на ищцата Л. сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на повдигнато и поддържано незаконно обвинение, за което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2019 г. до окончателното изплащане. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативния съд. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Изтъква се, че изпълнителният лист е издаден по невлязло в сила въззивно решение, срещу което жалбоподателят е подал касационна жалба. Поддържа се също, че въззивният съд неправилно е постановил обжалваното разпореждане въз основа на общата разпоредба на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК, без да съобрази разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от ГПК, установяваща забрана за допускане на изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавно учреждение. Ответницата по частната жалба – ищцата М. Л. не е подала отговор на жалбата. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: С постановеното по делото въззивно решение № 161/17.10.2022 г., като е потвърдено в обжалваната част първоинстанционното решение № 72/05.04.2022 г. по гр. дело № 370/2021 г. на Смолянския окръжен съд, жалбоподателят-ответник ПРБ е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на ищцата Л. (както вече беше посочено) сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2019 г. до окончателното изплащане. Срещу така постановеното въззивно решение ответната ПРБ е подала в едномесечния срок по 283 от ГПК касационна жалба с вх. № 8424/01.11.2022 г., по която е образувано и е висящо гр. дело № 889/2023 г. по описа на ВКС, ІV-то гр. отд. Следователно, въззивното решение не е влязло в сила. Още преди подаването на касационната жалба, съгласно обжалваното разпореждане № 773/25.10.2022 г. в полза на ищцата е издаден изпълнителен лист № 245/25.10.2022 г. Разпоредбата на чл. 243, ал. 2, пр. 2 от ГПК установява императивна забрана за изпълнение на невлезли в сила съдебни решения срещу държавните учреждения. Тази забрана се разпростира спрямо всички държавни учреждения, каквото несъмнено е ответната ПРБ, и се отнася за всяка хипотеза на невлязло в сила съдебно решение, включително и когато то е осъдително въззивно такова по чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК. Този извод ясно следва от формулировката на разпоредбата на чл. 243, ал. 2 - in fine от ГПК („... не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение”), независимо от систематичното ѝ място в ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС, намерила израз в определение № 386/03.06.2010 г. по частно търг. дело № 402/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, определение № 779/10.10.2011 г. по частно търг. дело № 402/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, определение № 508/17.07.2013 г. по частно търг. дело № 2750/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС, определение № 488/22.07.2013 г. по частно гр. дело № 4594/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 540/18.12.2009 г. по частно гр. дело № 326/2009 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 247/08.04.2013 г. по частно търг. дело № 970/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, определение № 661/11.10.2013 г. по частно гр. дело № 5483/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 395/20.09.2011 г. по частно гр. дело № 357/2011 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 467/20.11.2012 г. по гр. дело № 1272/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 863/27.12.2012 г. по частно гр. дело № 778/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 671/18.09.2014 г. по частно гр. дело № 4819/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 905/02.12.2014 г. по частно гр. дело № 6558/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 915/09.12.2014 г. по частно гр. дело № 6987/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр. От изложеното следва, че обжалваното разпореждане № 773/25.10.2022 г. е неправилно, тъй като е постановено в разрез с императивната забрана, установена с чл. 243, ал. 2, пр. 2 от ГПК. Поради това, то следва да се отмени, а издаденият съгласно него изпълнителен лист № 245/25.10.2022 г. следва да се обезсили. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение