Определение № 9728 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9264/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Г. Х., чрез адв. М. Колев, против Определение № 9862 от 18.08.2026 г., постановено по адм. дело № 2528/2026 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставено без уважение искането му за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-0438-000072/29.07.2026 г., издадена от Т. Мурджанов - старши полицай при 03 районно управление /РУ/ - Пловдив към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е подложил на задълбочена проверка относимите факти и не е приложил правилно принципа за баланс между личния и обществен интерес. Твърди, че съдът не е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства, а именно, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него лек автомобил е сключена в деня на установяване на нарушението, поради което защитеният с предварителното изпълнение обществен интерес не е засегнат. Сочи, че е доказано основанието за настъпване на значителна или трудно поправима вреда предвид невъзможността за изпълнение на трудовите задължения, респ. лишаване от месечни доходи и прекратяване на трудовото му правоотношение с работодателя. Твърди, че по делото, като писмено доказателство е приложен трудовия договор, от който е видно, че оспорващия е назначен на длъжност "пакетировач", а фактическото му място на работа е Стоково тържище „Първенец“, склад № 2, с. Първенец, община Родопи. Изложил е, че работната му смяна започва в 05:00 часа, че работата му изисква лично присъствие на работното място и не може да бъде извършвана дистанционно, че работодателят не осигурява служебен транспорт и че жалбоподателят не разполага с друг автомобил. С оглед тези твърдения навежда довод, че МПС-то е непосредствено свързано и необходимо за упражняване на правото му на труд, тъй като жалбоподателят живее в [заличен текст]. В тази връзка е оспорен изводът на съда, че независимо от приложената мярка, лицето може да упражнява трудовите си функции като за предвижване използва обществен транспорт. В тази връзка частният жалбоподател излага, че първият курс на обществения транспорт от Пловдив до с. Първенец е в 05:40 часа, т.е. 40 минути след началото на работната му смяна. Иска отмяна на определението и произнасяне по същество, при което предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ бъде спряно. В условията на евентуалност, ако Върховният административен съд приеме, че е необходимо събирането на допълнителни доказателства относно транспортната възможност и актуалните трудови последици за лицето, иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново произнасяне по искането за спиране. Претендира разноски. Ответната страна – старши полицай при 03 РУ - Пловдив към ОДМВР – Пловдив, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на Д. Г. Х. срещу ЗППАМ № 26-0438-000072/29.07.2026 г., издадена от Т. Мурджанов - старши полицай при 03 РУ - Пловдив към ОДМВР – Пловдив, с която на Х. е приложена ПАМ "прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца" на основание чл. 171, т. 2А, б. "а" Закон за движението по пътищата /ЗДвП/. Съдът по направено от жалбоподателя искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на акта, е приел, че фактът, че на жалбоподателя се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ, не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Изложил е, че в тежест на жалбоподателя е да установи наличието на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението на акта, както и на нови обстоятелства, обосноваващи спиране на изпълнението. Допълнил е, че вероятно би се причинила някаква вреда от невъзможността жалбоподателят да управлява МПС за периода на приложената ПАМ, но това в крайна сметка не изключва възможността да упражнява трудовите си функции, като за придвижване използва обществен транспорт. Твърдяната вреда не може да бъде квалифицирана като значителна или трудно поправима по смисъла, вложен от законодателя. Съдът е констатирал, че липсват както твърдения, така и ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, за наличието на нови обстоятелства, въз основа на които изпълнението може да се спре. С оглед на това е изложил, че искането е неоснователно и го е оставил без уважение. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, т. е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Доводът на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на обжалвания административен акт ще осуети възможността и ще доведе до затруднения за достигане до работното му място, неправилно не са приети от съда като значителна вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Жалбоподателят във връзка с твърденията си по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е представил трудов договор и длъжностна характеристика, от които се установява, че е назначен на временен договор за срок от 6 месеца, като пакетировач в цех в с. Първенец, общ. Родопи. Действително налице са алтернативни възможности за придвижване – обществен транспорт, друго МПС и др., но видно от декларацията на Г. Х. и Н. Х., процесният автомобил е единствен за семейството. Защитаваните от оспорващия свои интереси в случая са противопоставими на надделяващия обществен интерес за защита живота и здравето на участниците в движението, тъй като поредицата от АУАН издадени на 29.07.2026г, са вследствие на липса на действащ договор за Задължителна гражданска отговорност на автомобила. Принудителните административни мерки са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. В тази насока следва да бъде отчетен и факта, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от жалбоподателя лек автомобил е сключена в деня на установяване на нарушението. В случая Х. е управлявал МПС без поставени регистрационни табели, след като е лишен от правото да управлява МПС-то по административен ред, които са последица от нарушението за несключване на нова застраховка „Гражданска отговорност“. По изложените съображения, частната жалба се явява основателна, а оспореното определение, следва да бъде отменено, ведно с процесната ПАМ. С оглед изхода на спора на частния жалбоподател се дължат разноски, в размер на 200 евро, по направено изрично искане и представен договор за правна защита и съдействие. Предвид на изложеното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, Първо отделение