Определение № 3437 от 09.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4620/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частни жалби вх. № 20479/14.09.2023 г. и вх. № 20480/ 14.09.2023 г. на Т. Р. И. срещу определение № 2013/ 03.08.2023 г. по възз. ч. гр. д. № 1070/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което са оставени без уважение исканията на страната за предоставяне на правна помощ по частна жалба вх. № 495/10.01.2023 г. срещу определение № 3028/29.11.2022 г. и за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса в размер на 15 лв. С частна жалба вх. № 20479/14.09.2023 г. се обжалва определението в частта, с която съдът е оставил без уважение искането по чл. 95 ГПК, а с частна жалба вх. № 20480/14.09.2023 г. определението в частта, с която съдът се е произнесъл по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Твърди се неправилност на съдебния акт и се моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частните жалби за допустими, но разгледани по същество – за неоснователни, предвид следното: С определение № 1305/18.05.2021 г., поправено с определение № 3383/22.12.2021 г., постановени по възз. ч. гр. д. № 1070/2021 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено определение № 269915/16.12.2020 г. по гр. д. № 6255/2017 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на Т. И. за освобождаване от заплащане на държавна такса от 15 лв. по частна жалба вх. № 291202/23.11.2020 г. срещу постановения от Софийски градски съд отказ за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя. Срещу определението е постъпила частна жалба вх. № 9563/07.06.2021 г., която с разпореждане № 1749/16.06.2021 г. е оставена без движение за представяне на приподписана от адвокат частна жалба и за представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. С молба вх. № 12685/19.07.2021 г. жалбоподателят е направил искане за предоставяне на правна помощ, което е оставено без уважение с определение № 2040/29.07.2021 г. по възз. ч. гр. д. № 1070/2021 г. на САС, потвърдено с определение № 82/07.03.2022 г. по ч. гр. д. № 465/2022 г. на ВКС, IV г. о. Делото е върнато на апелативния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частна жалба вх. № 9563/07.06.2021 г. В изпълнение на тези указания съдът отново е оставил частната жалба без движение и на жалбоподателя е указано, че следва да отстрани констатираните нередовности. В срока за отстраняването им Т.И. е поискал предоставянето на правна помощ, като с определение № 3028/29.11.2022 г. съдът е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ. Срещу това определение е постъпила частна жалба с вх. № 495/10.01.2023 г., по която жалбоподателят с молба е поискал предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса. Съдът е указал на страната в едноседмичен срок да посочи твърди ли новонастъпили обстоятелства след постановяване на определение № 2040/29.07.2022 г., и ако твърди такива да представи писмени доказателства. С молба от 07.07.2023 г. страната е посочила, че родителите му се нуждаят от финансова подкрепа, а вследствие инфлацията доходите му не позволяват да покрива нуждите си. С обжалваното определение съдът е отхвърлил исканията. Приел е, че не са налице предвидените в чл. 23, ал. 3 ЗПП предпоставки за уважаването им, предвид удостовереното с декларацията имуществено, семейно и здравословно състояние на Т. И., неговата възраст и трудова заетост, както и че същият (съгласно служебната справка в ТР) е едноличен собственик на капитала, член на съвета на директорите, съдружник и/или управител на няколко търговски дружества, които обстоятелства не е декларирал. При тези данни съдът е счел исканията за неоснователни, като относно заплащането на държавната такса е отчел и ниският й размер (15 лв.). Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Предоставянето на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, се извършва по реда на чл. 95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ. Правна помощ под формата на процесуално представителство (чл. 23, ал. 2 ЗПП) се предоставя на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да си осигурят такава и доколкото съдът счете, че заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. Преценката дали страната разполага със средства се прави при съобразяване с доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение, здравословно състояние, трудова заетост; възраст и други обстоятелства (чл.23, ал.3 ЗПП). В случая, в представената към искането декларация за гражданско, семейно и имотно състояние молителят е декларирал доход на семейството си (негов и на съпругата му) общо в размер на 6 800 лв., притежание на Ѕ ид. ч. от недвижим имот и лек автомобил, както и задължения за издръжка на едно непълнолетно лице. При това положение, правилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ на молителя по частна жалба с вх. № 495/10.01.2023 г. (за приподписването й от адвокат), доколкото от декларираните доходи и семейно положение се установява, че същият разполага със средства за осигуряване на защитата си. Предвидената в ЗПП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие, но същата се прилага само в случай на надлежно установена по делото невъзможност на страната да си я позволи, произтичаща от данните за имущественото й състояние. По аналогичен начин стои и въпросът с приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК. Съгласно цитираната норма, такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Право на такова освобождаване имат лицата, които нямат имущество и доходи. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на представените доказателства за имуществено състояние на лицето, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, касаещи възможността за изпълнение на задължението за заплащане на конкретната държавна такса. В случая е безспорно, че при деклариран доход на семейството от 6 800 лв., задължението за внасяне на държавна такса от 15 лв. не би представлявало затруднение за жалбоподателя, нито е в състояние обективно да препятства достъпа му до правосъдие. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд, поради което не са налице основание за отмяна на съдебния акт и в тази му част. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение