Определение № 514 от 07.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2077/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1-во ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адв. С. К., като пълномощник на Б. Т. К., срещу определение № 260668 от 25.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2573/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Б. Т. К. за изменение на постановеното въззивно решение в частта му за разноските. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен. Поддържа се, че дължимото адвокатско възнаграждение е следвало да се определи съобразно цената на всеки от обективно съединените искове, както и че не е следвало да прилага критерият фактическа и правна сложност на делото и да се определя възнаграждение под минимално установения размер. Ответникът по жалбата не е изразил становище. Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция съгласно чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК акт. Разгледана по същество тя е основателна, съображенията за което са следните: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на П. К. П. срещу Б. Т. К. с правно основание чл.108 ЗС по отношение на самостоятелни обекти, индивидуализирани като складове № 8, 9 и 10 в сутеренен етаж на сграда с идентификатор ............................. по кадастралната карта на [населено място], обединени в общо помещение. Ищецът – жалбоподател 1 във въззивното производство е осъден да заплати на ответницата разноски за това производство в размер на 400 лв. След като възражението за прекомерност е прието за основателно, разноските са редуцирани до 400 лв. /заплатеното адвокатско възнаграждение е 800 лв./. Отчетена е фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че във въззивното производство не са събирани доказателства и е проведено само едно съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. По молба на процесуалния представител на Б. К. е поискано изменение на въззивното решение в частта му за разноските и допълнително присъждане на разликата до пълния размер на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение молбата е оставена без уважение, като са изложени съображения, че действително предмет на делото са три обективно съединени иска по чл.108 ЗС, но при определяне на минималното адвокатско възнаграждение по дела с предмет оценяеми искове разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не изхожда от броя на исковете, така че възнаграждението да се определи поотделно по всеки иск съобразно цената му, а от общия материален интерес. Освен това в договора за правна защита и съдействие уговореното и заплатено възнаграждение е за всички искове. Общият материален интерес е в границите на размерите по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, от една страна, а от друга страна и с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото във въззивната инстанция, извършеното намаляване на възнаграждението е извършено до минимално установения размер. Видно от представения с отговора на въззивната жалба договор за правна защита и съдействие, заплатеното от ответницата по въззивната жалба адвокатско възнаграждение е в общ размер от 800 лв. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като пределът за намаляване е до минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая предявените искове са за ревандикация на три складови помещения, като материалният интерес е 5 215,70 лв. Минималното адвокатско възнаграждение, определено въз основа на цената на исковете е 590,78 лв. - чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /при посочения по-горе материален интерес - 580 лв. плюс 5 % върху сумата над 5 000 лв./ Уговореното и заплатено възнаграждение в размер на 800 лв. /същото е посочено общо, а не по отделните искове/ е подлежало на намаляване до минималния размер от 590,78 лв. В обобщение, молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението, в частта му за разноските, е основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново по същество, с което в полза на частния жалбоподател да се присъди допълнително сумата 190,78 лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.,