Определение № 21 от 11.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4847/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Инженерконсулт 2015“ ООД срещу определение № 50296/14.10.2022 г., постановено по гр. дело № 2958/2022 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане, подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязлото в сила решение № 260909/30.10.2020 г. по гр. дело № 8896/2020 г. на Софийския градски съд (СГС), и е прекратено производството по делото пред ВКС. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за недопустимост, евентуално – за неправилност на обжалваното определение. В подкрепа на оплакването за недопустимост се излагат съображения, че решението на СГС, чиято отмяна е искана, не е влязло в сила, поради което няма годен предмет на отмяна – молбата за това е преждевременно подадена. В подкрепа на оплакването за неправилност се излагат съображения, че съставът на ВКС неправилно се е позовал на т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като според жалбоподателя, решенията на съда по жалби срещу постановления за възлагане не попадат в обхвата на този тълкувателен акт. Във връзка с последното отново се изтъква и че част от решението на СГС, чиято отмяна е искана, има характера на прекратително определение, което според жалбоподателя не е влязло в сила. Поддържат се доводи за неправилност и на алтернативния извод на ВКС, че жалбоподателят е основал молбата си за отмяна на чужди права – такива на „Инженерконсулт“ ООД (в несъстоятелност), което е недопустимо съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК. Ответникът по частната жалба „Инвестбанк“ АД в отговора си излага доводи и съображения за неоснователност на жалбата. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Атакуваното с молбата за отмяна на жалбоподателя „Инженерконсулт 2015“ ООД, решение № 260909/30.10.2020 г. на СГС е постановено в производство по чл. 435, ал. 3 от ГПК и с него съдът се е произнесъл, както следва: 1) оставил е без уважение жалбата на „Инженерконсулт 2015“ ООД срещу постановление от 14.07.2020 г. за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 20178400400908 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № 840; 2) оставил е без уважение исканията на жалбоподателя „Инженерконсулт 2015“ ООД за спиране на изпълнението по същото изпълнително дело, както и за спиране на съдебното производство по чл. 435, ал. 3 от ГПК; и 3) оставил е без разглеждане жалбата на „Инженерконсулт“ ООД (н) срещу същото постановление за възлагане на недвижим имот. Съгласно изричната разпоредба на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, решението на СГС в първата му част не подлежи на обжалване и е влязло в сила на датата на постановяването му 30.10.2020 г. Във втората му част това решение има характера на определение, с което е отказано исканото спиране на изпълнителното и на съдебното производство, но то няма преграждащ характер, нито обжалването му е предвидено изрично в закона, поради което и в тази част решението на СГС е влязло в сила на датата на постановяването му. В последната му част, имаща характер на преграждащо определение, решението на СГС е било обжалвано от „Инженерконсулт“ ООД (н), но тази част от решението на СГС е потвърдена с определение № 743/15.03.2022 г. по ч. гр. дело № 634/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС). Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 2 от ТР № 3/12.07.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и съгласно актуалната практика на ВКС, формирана при действието на ГПК от 2007 г. (определение № 129/11.02.2011 г. по ч. търг. д. № 88/2011 г. на I-во търг. отд., определение № 8/08.01.2010 г. по ч. гр. д. № 538/2009 г. на IV-то гр. отд., определение № 135/13.03.2017 г. по ч. гр. д. № 926/2017 г. на IV-то гр. отд., определение № 175/06.04.2017 г. по ч. гр. д. № 949/2017 г. на IV-то гр. отд., определение № 86/27.03.2017 г. по ч. гр. д. № 792/2017 г. на III-то гр. отд., определение № 210/08.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1448/2019 г. на III-то гр. отд., определение № 316/08.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1749/2019 г. на III-то гр. отд., определение № 546/23.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4569/2019 г. на IV-то гр. отд., определение № 19/20.01.2022 г. по ч. гр. д. № 87/2022 г. на IV-то гр. отд. и пр.) това определение на апелативния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, респ. – и в тази негова част решението на СГС е влязло в сила – на датата на потвърждаването му 15.03.2022 г. От изложеното следва неоснователност на доводите на жалбоподателя, че решението на СГС не било влязло в сила. Дори и тези доводи да бяха основателни, те биха обусловили процесуална недопустимост не на обжалваното определение на ВКС, а на оставената без разглеждане с него молба за отмяна на жалбоподателя, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от ГПК допустим предмет на такава молба може да е само влязло в сила решение. И при извършената служебна проверка настоящият съдебен състав не установи порок, който да води до нищожност или до недопустимост на обжалваното определение, поради което същото е валидно и процесуално допустимо. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 3 от ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на гл. ХХІV от ГПК (чл. 303 и сл. от ГПК). От разясненията, дадени в мотивите към тази точка от тълкувателното решение, ясно следва, че това разрешение се отнася за всички производства по чл.чл. 435-438 от ГПК, включително за производството по чл. 435, ал. 3 от ГПК – по обжалване на постановлението за възлагане на недвижим имот. Отделно от това, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 6/20.05.2022 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по реда на гл. ХХІV от ГПК (чл. 303 и сл. от ГПК) и самите влезли в сила постановления за възлагане на недвижими имоти, като в мотивите към това тълкувателно решение изрично е разяснено и че съдебните решения по чл. 435, ал. 3 от ГПК не подлежат на отмяна по този ред – съгласно т. 3 от ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС и т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 г. От изложеното следва извод за неоснователност и на доводите на жалбоподателя, че съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, неправилно се позовал на т. 3 от ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място, съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК и влезлите в сила определения на съда, включително преграждащите по-нататъшното развитие на делото (с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, каквато хипотеза не е налице в случая). Следователно, и в частите му, имащи характер на определение, атакуваното с молбата на жалбоподателя влязло в сила решение на СГС е недопустимо да бъде отменено по реда на гл. ХХІV от ГПК. От изложеното следва извод за процесуална недопустимост изцяло на молбата за отмяна, подадена от жалбоподателя, респ. – крайният извод в обжалваното определение е правилен, като е без значение за този краен резултат, дали са правилни и алтернативните съображения на другия състав на ВКС, че жалбоподателят е основал молбата си за отмяна на чужди права – такива на „Инженерконсулт“ ООД (н), което е недопустимо съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК. Независимо от това, следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав намира за правилни и тях, респ. – намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя в обратна насока. По изложените съображения, частната жалба е изцяло неоснователна, а обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото, съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 25а, ал. 3, предл. последно, във вр. с ал. 2 от НЗПП, жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по частната жалба, претендираните от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата му в настоящото частно производство, а именно – сумата 150 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение