Определение № 7320 от 03.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5983/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано e по частна жалба на Г. И., гражданин на Република Сърбия, чрез процесуален представител адв. Н. Башева срещу Определение № 13957/23.04.2025 г., постановено по адм.д. № 3669/2025г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказа за предоставяне на българско гражданство и е прекратено производството. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, поради неправилно приложение на материалния закон. Счита, че мнението на Съвета по гражданството при Министерство на правосъдието е индивидуален административен акт, който пряко засяга правата и интересите му. Иска да се отмени обжалваното определение, в условията на евентуалност да се обяви неговата нищожност и се постанови съдебен акт, с който да се възобнови производството по молбата за придобиване на българско гражданство. Ответникът - Директорът на дирекция „Българско гражданство“ при Министерство на правосъдието –гр. София не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. И., гражданин на Република Сърбия срещу мълчалив отказ да бъде предоставено българско гражданство. И. е подал молба с вх. № 6947/2020 г. за придобиване на българско гражданство на основание български произход – чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ. От интернет страницата на Министерството на правосъдието на Република България, жалбоподателят бил информиран за отрицателното становище на Съвета по гражданство към Дирекция „Българско гражданство“ по подадената от него молба за придобиване на българско гражданство на основание български произход. Пояснено било, че в случая се касаело за мълчалив отказ да бъде предоставено българско гражданство при доказан произход на лицето. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата. Посочил е, че Съветът по гражданство има консултативни функции и неговият акт представлява част от процедурата. В заключение съдът е приел, че оспореното решение не носи белезите на индивидуален административен акт и е приложил разпоредбата на чл.159, т. 1 от АПК, като е прекратил производството по делото. Постановеното определение е правилно. Правилно административният съд е преценил процедурата и дейността на органите, натоварени по закон с компетентност във връзка с придобиването на българско гражданство. Производството във връзка с българското гражданство е уредено в глава пета от Закона за българското гражданство /ЗБГ/. Съгласно чл. 29, ал. 1 от същия закон придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство се извършва по молба на заинтересуваното лице, подадена лично в Министерството на правосъдието или в дипломатическото или консулското представителство на Република България. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗБГ, при Министерството на правосъдието има Съвет по гражданството, който съгласно ал. 3 на същата норма, дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност". Съгласно чл. 34 ЗБГ, министърът на правосъдието въз основа на мнението на Съвета по гражданството прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация. В чл. 36 ЗБГ е предвидено, че придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство и отмяната на натурализация се извършват с указ на Президента на Република България, който влиза в сила от деня на издаването му. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Закона за българското гражданство, на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс подлежат единствено непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по чл. 35, ал. 1 от Закона за българското гражданство и прекратяването на производството пред министъра, като съдебният контрол е ограничен само и единствено до движението на делото. Съобразно законовата уредба Съветът по гражданството има правомощие да дава мнение по искането за придобиване на българско гражданство и то не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Не представлява и акт по чл. 21, ал. 5 АПК, тъй като производството във връзка с българското гражданство по чл. 29 и сл. от Закона за българското гражданство не е производство, в което се издават административни актове. Съветът по гражданството не е административен орган по § 1, т.1 АПК, който издава индивидуални административни актове. Той е постоянно действащ орган със съвещателни функции - разглежда преписката за всяко лице и дава мнение по молбите и предложенията относно българското гражданство. Изразеното от Съвета по гражданството мнение не предизвиква самостоятелни правни последици в правната сфера на лицата – кандидати за придобиване на българско гражданство. Същото не подлежи на контрол за законосъобразност, поради което съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК и е оставил без разглеждане жалбата. По изложените съображения, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,