Решение № 6899 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1275/2020 г.

Решение № 6899 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1275/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 7046 от 18.11.2019 г., постановено по адм. д. № 12429/2018 г. Административен съд – София град, първо отделение, 12-ти състав, е отменил по жалба на "Генто трейд – Г. Георгиев" ЕТ, ЕИК 175144916, със седалище гр. София, ревизионен акт № Р – 22002217009177 – 091 - 001/09.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1512/02.10.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – гр. София, в частта за допълнително установени задължения общо в размер на 45 954, 42 лв., от които главница 35 601, 21 лв. и лихви в размер на 10 353, 21 лв., разпределени както следва: - осигурителни вноски за ДОО за периоди от 03.2015 г. до 08/2015 г. включително, от м. 10/2015 г. до м. 12. 2015 г. включително, в размер на 20 861, 84 лв. и лихви за просрочие в размер на 6 066, 83 лв.; - осигурителни вноски за здравно осигуряване за осигурители за периоди от 03.2015 г. до 08/2015 г. включително, от м. 10/2015 г. до м. 12. 2015 г. включително, в размер на 9 070, 38 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 637, 77 лв. и осигурителни вноски за универсален пенсионен фонд за осигурители за периоди от 03.2015 г. до 08/2015 г. включително, от м. 10/2015 г. до м. 12.2015 г. включително, в размер на 5 668, 99 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 648, 61 лв. С решението съдът е осъдил НАП да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2 850 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Н. Калистратов, в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд –София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Г. Георгиев, в качеството му на "Генто трейд – Г. Георгиев" ЕТ, ЕИК 175144916, чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд –София град е отменил по жалба на "Генто трейд – Г. Георгиев" ЕТ, ЕИК 175144916, със седалище гр. София, ревизионен акт № Р – 22002217009177 – 091 - 001/09.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1512/02.10.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – гр. София, в частта за допълнително установени задължения общо в размер на 45 954, 42 лв., от които главница 35 601, 21 лв. и лихви в размер на 10 353, 21 лв., разпределени както следва: - осигурителни вноски за ДОО за периоди от 03.2015 г. до 08/2015 г. включително, от м. 10/2015 г. до м. 12. 2015 г. включително, в размер на 20 861, 84 лв. и лихви за просрочие в размер на 6 066, 83 лв.; - осигурителни вноски за здравно осигуряване за осигурители за периоди от 03.2015 г. до 08/2015 г. включително, от м. 10/2015 г. до м. 12.2015 г. включително, в размер на 9 070, 38 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 637, 77 лв. и осигурителни вноски за универсален пенсионен фонд за осигурители за периоди от 03. 2015 г. до 08/2015 г. включително, от м. 10/2015 г. до м. 12.2015 г. включително, в размер на 5 668, 99 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 648, 61 лв. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с ревизията, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, с изискуемо съдържание, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, даващи основания за прогласяване на неговата нищожност. След това – стр. 4 – 20 от решението, л. 221 – 229 от делото, първоинстанционният съд е описал констатациите на ревизиращите органи, даващи основания за определяне на допълнителни задължения за осигурителни вноски на задълженото лице, както и установените факти и обстоятелства по заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. На стр. 20 и сл. от решението, л. 229 и сл. от делото решаващият съд е изложил своите мотиви по материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. 1. На първо място е дадено тълкуване на нормата на чл. 12 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., според който кратковременни прекъсвания на дейността на работника в държавата на заетост независимо от причините, не съставлява прекъсване на периода на командироване, на който текст са се позовали органите по приходите, като са приели, че лицата на трудов договор при задълженото лице попадат в приложното поле на нормата, тъй като са изпратени да извършват трудова дейност – услуги по договор в Германия за срок по-кратък от 30 дни, след което са командировани отново в Германия до завършване на работата по договорите е без да е налице прекъсване за повече от два месеца. Този извод на ревизиращия екип е възприет от първоинстанционния съд предвид на това чл. 12, ал. 1, б. "е" от Регламента, според който за да е налице ново командироване следва да има прекъсване от два месеца. 2. Решаващият съд е посочил, че увеличенията на осигурителния доход, съответно установените допълнителни задължения за осигурителни плащания по ревизионния акт са единствено само във връзка с командировани работници на жалбоподателя при работодател "AKM Estrich" GbR Германия и на основание чл. 6а, ал. 1 КСО във вр. с чл. 121, ал. 3 КТ (отм.); и чл. 12, ал. 1 от Регламент 883/2004 г. 3. Административният съд е изложил мотиви защо намира този извод на органите по приходите за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. В тази насока е направен поименен анализ на отделните лица, които са работили по трудов договор с едноличния търговец, като е прието, че не е доказано тези лица да са работили на обект в Германия през периодите, посочени в ревизионния акт /конкретно лицата Б. Банков и М. Мойнов/. 4. За останалите лица, включени в отчетните форми на жалбоподателя по месеци за явяванията и не явяванията на работа, първоинстанционният съд е приел, че поначало е спорно дали за тях е приложим чл. 12, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 883/2004 г. Посочено е, че констатациите за отработени в повече дни и часове вместо отчетените, не намират подкрепа в събраните по делото доказателства, а в същото време не са оспорени доказателствата, съставени между работодател и работници за отчетени командировки, молбите за неплатени отпуски, подавани всеки месец. Отбелязано е и това, че писмените обяснения на В. Панов не могат да служат като критерии и изводи за ситуацията на другите лица, изпратени на работа в Германия, доколкото В. Панов не фигурира в нито една от отчетните форми за отчитане явяването или неявяването на обект по договора с "AKM Estrich" GbR Германия, обсъдени подробно по фактите по делото. 5. На отделен ред /стр. 24 – 25 от решението/ съдът е посочил предпоставките, при които нормата на чл. 6а, ал. 1 КСО намира приложение – 1. Лицата да са командировани по реда на чл. 121, ал. 3 или 4 КТ, 2; за времето на командироване да извършват дейност по предоставянето на услуги в друга държава-членка на ЕС, в друга страна по Споразумението на ЕИП или в Конфедерация Швейцария. 3. За времето на командироване на лицата да е определено като приложимо българското законодателство съгласно регламент /ЕО/ 883/2004. Анализирайки отделните елементи, първоинстанционният съд е приел, че за третото условие – да е приложимо българското законодателство, не могат да се приемат само формално издадените удостоверения за това, а материално-правните изисквания по чл. 12, § 1 от Регламент /ЕО/ 883/2004 за координация на системите за социално осигуряване. 6. Анализирайки последната разпоредба, административният съд е приел, че по казуса не е установено изпълнение на изискването й командированото лице да осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодателя. Отбелязано е, че през ревизирания период на 2015 г. в България задълженото лице е осъществявало единствено дейност чрез обект за бързо хранене "пицария" с 6 работници, различни от командированите в Българи. Посочено е, че това обстоятелство изключва каквато й да е връзка на назначените лица с код за икономическа дейност "ресторанти и заведения за бързо обслужване", с лицата, осъществявали дейност в Германия, като не може да се приеме, че по време на престой или ползване на разрешен отпуск – неплатен или платен, тези лица са изпълнявали трудова дейност за работодателя в България. Маркирано е, че лицата командировани в Германия са изпълнявали дейност единствено и само там в качеството й на приемаща държава, което изключва приложението на чл. 12, § 1 от Регламент /ЕО/ 883/2004. 7. На основание изложеното е изграден извод, че необосновано органите по приходите са приели, че лицата, на които са издадени удостоверения А1 за приложимо осигурително законодателства и конкретно Ю. Иванов, Т. Върбанов, Л. Йорданов, С. Великов и Г. Вапиров във връзка с командироването им в Германия за работа на обекта по договор с "AKM Estrich" GbR Германия, остава приложимо националното законодателство, и са изпълнени всички изисквания на чл. 12, § 1 от въпросния регламент и осигурителния им доход следва да бъде определен при условията на чл. 6а, ал. 1 КСО. 8. На отделен ред административният съд е изложил мотиви защо приема за необосновани изводите на ревизиращите органи относно основата, върху която са определени допълнителни осигурителни вноски – на базата на максимално установения осигурителен доход в България към ревизирания период – 2 600 лв. месечно. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, обосноваващ необходимостта от неговата отмяна в цялост. Решението на Административен съд – гр. София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. София се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са против изводите на първоинстанционния съд, че не е изпълнено изискването на чл. 12, § 1 от Регламент /ЕО/ 883/2004; необоснованост на изводите на решаващия съд, че от събраните по делото доказателства не се установяват констатациите на ревизионния акт, че работниците са отработвали повече часове и дни от отразените в присъствените форми дни и часове; необоснованост на изводите на административния съд, че допълнително установените задължения за осигурителни вноски неправилно са определени на база максимално установения осигурителен доход в България към процесния период – 2 600 лв. месечно. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: От данните по делото е видно, че процесната ревизия е повторна, след отмяна на първоначално съставения ревизионен акт № Р – 22221916005906 – 091 – 001/14.07.2017 г. с решение № 1893/01.12.2017 г. на директора на Д "ОДОП" – гр. София и връщане на преписката за извършване на нова ревизия. От данните по делото е видно още, че ревизирания търговец е извършвал продажба на закуски от обект за бързо хранене, находящ се в гр. София, в който обект са работили 6 лица, както и е извършвал довършителни строителни дейности на територията на Германия по силата на сключени договори с три немски дружества, за които има назначени 56 лица на трудови договори. В хода на ревизията е установено, че за периода от 01.10.2013 г. до 31.12.2015 г. търговецът е подавал редовно декларации образец 1 за лицата, работили трета категория труд, съответно декларации образец 6 за дължими осигурителни вноски, с КИД 5610 – "дейности на ресторанти и заведения за бързо обслужване" и КИД 4339 – "Други довършителни строителни дейности". Установено е още, че на едноличния търговец от ТД на НАП – гр. София са издадени 36 бр. удостоверения за приложимо законодателство – А1 за ЗЗ командировани лица при работодатели "VIB GMBH", "LCL PROJEKT GMBH" "AKM MONTAGE SERVICE GBR" и " ESTRICH GBR". В ревизионния акт се съдържа констатация, че за да бъде издадено удостоверение А1 следва да са налице следните обстоятелства: 1. Командированото лице да е подчинено на законодателството на изпращаната държава поради това, че осъществява дейност като заето лице за работодателя, който го командирова; 2. Командироващият работодател трябва обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава; 3. Поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице; 4. Предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца; 5. Лицето да не е изпратено да замества друго лице. В рамките на ревизията е установено, че след издаване на въпросните удостоверения А1 от едноличния търговец са издадени нови заповеди/с различна номерация/, с които се прекратяват командировките в Германия, във връзка с които са издадени удостоверенията, с мотив намаляване на обема на работа, като са издадени нови заповеди за командировка в чужбина на работници на търговеца, които са с продължителност от 30 дни. Към новите заповеди са представени отчети от командированите лица, които съдържат доклади за извършената работа, разходно-касови ордери за изплатени командировъчни пари /дневни/ на работниците, както и обяснения от търговеца, че той е извършвал транспортирането на работниците до и от Германия, като разходите са за сметка на възложителите. Предвид на така установените корекции, в хода на ревизията е извършен анализ на информацията, съдържаща се в информационния масив на НАП относно издадените удостоверения А1, представените търговски и счетоводни документи от ревизираното лице, както и доказателства, представени от контролни органи и трети лица. Въз основа на този анализ органите по приходите са приели, че чрез новите заповеди, както и представените копия от молби за неплатен отпуск и заповеди за ползване на неплатен отпуск, ревизираното лице е целял единствено избягване на плащането на дължимите вноски за ДОО, ДЗПО и ЗОВ. На основание приложими правни норми – чл. 6а, ал. 1 КСО, чл. 121, ал. 3 и 4 КТ (отм.); , но действали към процесния период, органът по приходите е приел, че осигурителния доход на работниците се определя по реда на чл. 6а, ал. 1 КСО когато са изпълнени следните условия: - лицата са командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 КТ; - за времето на командироване лицата извършват дейност по предоставяне на услуги в друга държава членка на ЕС, в друга страна по споразумението за ЕИП или в Конфедерация Швейцария; - за времето на командироване на лицата е определено като приложимо българското законодателство съгласно регламент /ЕИО/ 883/2004 на Съвета. Предвид рамката на ставките, определена в чл. 6а, ал. 1 КСО във връзка с § 1, т. 10 от ДР на КСО, и събраните доказателства относно заплащаното минимално възнаграждение за дейността, извършвана от работниците в Германия, органът по приходите е приел, че задължителните осигурителни вноски следва да бъдат определени на база на максималния размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 КСО за 2013, 2014 и 2015 г., съответно не по-малък от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО за същите години. На основание изложеното органите по приходите са определили посочените по-горе размер на задължения за осигурителни вноски ведно с лихви за забава. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези констатации на приходния орган са необосновани на фактите по делото и при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно приложение на материалния закон. Първата категория оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, са относно тълкуването направено от първоинстанционния съд на нормата на чл. 12, § 1 от Регламент /ЕО/ 883/2004. Излагат се доводи, че изводите на първоинстанционния съд са в противоречие с целта на нормата, която има за задача да осигури равни, еднакви условия на работа на всички командировани лица с тези на работещите в приемащата държава. Направените оплаквания са основателни. Въпросната разпоредба има съдържание, че лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. Предвид на обстоятелството, че ревизираният търговец не извършва строителна дейност на територията на Република България, а единствено и само на територията на Германия, за която цел са и сключените трудови договори с работниците, първоинстанционният съд е приел, че въпросната норма на чл. 12, § 1 от цитирания регламент не намира приложение в случая, тъй като хипотезисът й изисква работодателят обичайно да осъществява дейността си в България, какъвто не е настоящия случай. Така направеното тълкуване на нормата е неправилно и в противоречие с целта на закона. Официално тълкуване на нея норма е дадено в решение на Съда от 25.10.2018 г. по дело С – 451/2017 г. / ("Уолтопия" АД срещу Директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите — Велико Търново/, според което Член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност във връзка с член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., трябва да се тълкува в смисъл, че лице, наето на работа с цел да бъде командировано в друга държава членка, трябва да се счита за лице, спрямо което "непосредствено преди да започне работа [... ] вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател", по смисъла на член 14, параграф 1 от Регламент № 987/2009, въпреки че непосредствено преди да започне работа като наето лице то не е имало качеството на осигурено лице съгласно законодателството на тази държава членка, ако към този момент е пребивавало в нея, което запитващата юрисдикция трябва да провери. В посоченото дело спорът между страните е бил породен от това, че лицето което е било наето на работа, за да бъде командировано в чужбина, дълго време е било извън България, но по настоящето дело няма спор, че всички наети лица са пребивавали в България към момента на сключване на трудовите договори с ревизирания търговец в качеството му на работодател. В този смисъл следва да бъде прието, че нормата на чл. 12, § 1 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. намира приложение в конкретния случай и приемайки друго, първоинстанционният съд е изтълкувал и приложил неправилно материалния закон. Събраните по делото доказателства също установяват, че задълженото лице през процесните периоди 2013, 2014 и 2015 г. има повече наети работници за строителна дейност, отколкото за дейността от обект за бързо хранене, като това обстоятелство е било съобразено от негова страна и при деклариране са съобразени минималните осигурителни доходи за дейност "Други довършителни осигурителни дейности" с код по КИД 4339. Поради това основната икономическа дейност за целите на осигурителното право на търговеца се явява строителната дейност, а първоинстанционният съд необосновано е приел, че по отношение на лицата, за които са издадени удостоверения А1 за приложимо осигурително законодателство, българското осигурително законодателство не е приложимо, тъй като не е изпълнено едно от изискванията на чл. 12, § 1 от Регламент. По отношение на същите тези лица в хода на ревизията е установено, че имат сключени трудови договори със задълженото лице на длъжност "строителен работник", при 8-часов работен ден, като са им изплащани трудови възнаграждения, съответни на отработените дни. Другата голяма група оплаквания на касатора са относно изводите на първоинстанционния съд, че констатациите на органите по приходите относно отработени дни и часове на работниците не се установяват от събраните в хода на ревизията доказателства. Навеждат се доводи, че тези изводи на първоинстанционния съд са необосновани, като неправилно е прието, че представените от ревизираното лице присъствени форми за явяване или неявяване на работа на обекта са единственото годно доказателство относно реално положения труд по часове, дни и месеци. Твърди се още, че решаващият съд не е направил детайлен анализ на всички събрани в хода на ревизията доказателства, в резултат на което е направил необоснован извод за недоказаност на констатациите на ревизионния акт в тази му част. Направените оплаквания са основателни. При изграждането на изводите си относно продължителността на полагания труд органите по приходите са направили детайлен анализ на фактите и обстоятелствата, установени по време на ревизията за всеки един от работниците /стр. 25 - стр. 35 от ревизионния доклад, л. 37 – 42 от първоинстанционното дело/. Въз основа на този анализ и при изложената по-горе правна рамка е определен и конкретния размер на определените допълнително задължения за задължителни осигурителни вноски. Настоящата съдебна инстанция споделя така направените констатации като обосновани на фактите по делото, а изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл намира за неправилни и необосновани. От данните по делото е видно, че по първоначално издадените командировъчни заповеди / по отношение на лицата, за които има издадено удостоверение А1 времето на командироване е за период от 22 и 23 месеца. В последствие от работодателя/ревизираното лице/ са издадени нови заповеди с различна номерация, с които първоначално издадените заповеди се отменят/прекратяват и се с новите се определя срок на командировка по-малък от 30 дни. При първоначално проведената ревизия не са дадени обяснения от задълженото лице относно причината, поради която са прекратени/отменени първоначално издадените заповеди. Ревизиращият екип не е кредитирал новите заповеди с мотив, че същите са съставени единствено с цел заплащане по –нисък размер осигурителни вноски. Същите правилно не са кредитирали и представените молби за ползване на неплатен отпуск, доколкото за същите периоди за някои от лицата са начислени допълнителни осигурителни вноски, а са налице и писмени обяснения на един от работниците /другите не са дали такива в хода на ревизията, въпреки че са им били поискани/. В тази насока следва да бъде споделен довода на касатора, че подаването на молби за неплатен отпуск при командировка в чужбина е лишено от стопанска и житейска логика, тъй като няма нормално обяснения защо работниците са приели да не получават заплащане за свършената работа от своя работодател, съответно да се откажат от трудов стаж поради ползване на неплатен отпуск за повече от 30 дни, а в същото време да запазят трудовото си правоотношение с работодателя. При това положение органът по приходите правилно е приел, че независимо от прекъсванията, все пак става въпрос за една командировка, след като целта на сключените договори с немските дружества е да се осигурят работници, които да престират работна сила на територията на Германия. По делото са останали недоказани и твърденията на ревизираното лице, че то е извършвало транспорт на работниците си до Германия на всеки 15 дни. Настоящата инстанция не споделя и изводите на първоинстанционния съд, че не следва да се кредитират писмените обяснения на работника В. Панов. Последният единствен от всички работници е дал писмени обяснения, в които е посочил кои дни е бил на работа в Германия и как му е било заплащано възнаграждението, като обясненията му в тази насока не се опровергават от останалите доказателства по делото. Като допълнителен аргумент в тази насока следва да бъде посочено и следното. По тълкуването на по чл. 12, § 1 от Регламент /ЕО/ 883/2004 има издадено нарочно Решение № А2 от 12 юни 2009 година на Административната комисия за координация на системите за административна сигурност към Европейския парламент. В § 5, б. "б" от Решението на Административната комисия е посочено, че при настъпила промяна в трудовото правоотношение работодателят е длъжен да уведоми компетентната институция на изпращащата държава, издала удостоверението А1, за да може да бъде извършена проверка на нововъзникналите обстоятелства. По делото няма ангажирани доказателства, ревизираното лице да е уведомило ТД на НАП – София за възникнали промени относно срока на командироване на работниците в Германия. При изграждане на изводите си относно продължителността на труда полаган в Германия, органът по приходите е съобразил всички събрани по делото доказателства, в това число и сключените трудови договори с работниците, издадените първоначални командировъчни заповеди и прочие. В тази връзка приетото от първоинстанционния съд, че за продължителността на труда може да се съди единствено и само по представените присъствени форми, не може да бъде споделено, доколкото по изложените по-горе мотиви съставените присъствени форми се опровергават от останалите събрани доказателства по делото. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че констатациите на органите по приходите относно продължителността на положения труд са обосновани и доказани на събраните в хода на ревизията доказателства и като е приел друго, първоинстанционният съд е направил необосновани изводи. Третата група оплаквания на касационния жалбоподател са относно изводите на първоинстанционния съд, че ревизиращите органи са приложили неправилно материалния закон, приемайки за база на осигурителния доход максималния размер на месечния осигурителен доход в България за 2015 г. от 2 600 лв. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в тази насока. Направеното оплакване също е основателно. В първоинстанционното решение се съдържат мотиви, че при определяне на размера на задълженията органите по приходите са приложили неправилно материалния закон, Този извод е необоснован на събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 6а, ал. 1 КСО/в редакцията приложима през процесния период/, Осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1. В хода на ревизията са събрани доказателства, които установяват че за строителните дейности на територията на Германия, където са полагали труд работниците на ревизираното лице, минималните ставки за заплащане на труда са в размер на 3 000 лв. месечно, поради което с ревизионния акт като база за определяне на задълженията за осигурителни вноски е взет максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1, който към процесния период възлиза на 2 600 лв. месечно. След като е стигнал до изводи, че ревизираното лице не е приложило правилно разпоредбата на чл. 6а, ал. 1 КСО и и е начислило и внесло по-нисък размер от дължимото за лицата, командировани в Германия, съответно е определил допълнителни задължения за осигурителни вноски до размера на действително дължимите такива, органите по приходите са приложили правилно материалния закон. Като е приел друго и е отменил издадения ревизионен акт като незаконосъобразен, Административен съд – София град е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Г. Георгиев в качеството му на "Генто трейд – Г. Георгиев" ЕТ, ЕИК 175144916, със седалище гр. София, бул. "Христо Ботев" № 109, против ревизионен акт № Р – 22002217009177 – 091 - 001/09.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1512/02.10.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – гр. София, в частта за допълнително установени задължения общо в размер на 45 954, 42 лв., от които главница 35 601, 21 лв. и лихви в размер на 10 353, 21 лв., разпределени както следва: - осигурителни вноски за ДОО за периоди от 03. 2015 г. до 08/2015 г. включително, от м. 10/2015 г. до м. 12. 2015 г. включително, в размер на 20 861, 84 лв. и лихви за просрочие в размер на 6 066, 83 лв.; - осигурителни вноски за здравно осигуряване за осигурители за периоди от 03. 2015 г. до 08/2015 г. включително, от м. 10/2015 г. до м. 12. 2015 г. включително, в размер на 9 070, 38 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 637, 77 лв. и осигурителни вноски за универсален пенсионен фонд за осигурители за периоди от 03. 2015 г. до 08/2015 г. включително, от м. 10/2015 г. до м. 12. 2015 г. включително, в размер на 5 668, 99 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 648, 61 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора ответника по касация следва да бъде осъден да заплати в полза на Националната агенция по приходите разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 4 183, 89 лв., от които 3 817, 26 лв. юрисконсулско възнаграждение и 367, 63 лв. заплатена държавна такса за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,