Определение № 9113 от 25.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8648/2026 г.
ВАСПето отделение25.09.2026 г.докладчик Емил Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение №27012 от 05.07.2026г. по адм. дело №3615/2026г. на Административен съд София-град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА
Мотиви
Производството е по чл.176а, ал.3 АПК вр. чл.229-236 АПК. Образувано е по частна жалба на П. В. Д., чрез процесуален представител, против определение №27012 от 05.07.2026г. по адм. дело №3615/2026г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е оставена без уважение молба вх.№16003/12.05.2026г. на П. В. Д., за допълване на определение №16799/01.05.2026г. и присъждане на разноски. Частният жалбоподател иска отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се уважи молба вх.№16003/12.05.2026г. и да се допълни определение №16799/01.05.2026г., в частта за разноските като се осъди кмета на община Земен да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя сторените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В условие на евентуалност се иска връщане делото на АССГ с указания за допълване на определение №16799/01.05.2026г. в частта за разноските. Не претендира разноски за производството пред ВАС на РБ. Навежда доводи, че АО е дал повод за съдебното производство, като твърденият изричен акт е съобщен на адресата едва след подаване на жалбата. Излага съображения, че АО е причина за делото, който е съобщил Решение №3/23.02.2026г. едва на 19.03.2026г., след подаване на жалбата. Ответникът– кмета на община Земен, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 вр чл.176а, ал.3 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение АССГ е намерил, че в процесния случай към момента на издаване на изричния АА /23.02.2026г./ не е бил формиран мълчалив отказ, като по този начин ответника не е дал повод за образуване на делото, а жалбата е подадена на 13.03.2026г., след като вече кмета на община Земен се е произнесъл по заявлението. Съдът е приел, че датата на уведомяване на Д. за издаването на акта /19.03.2026г./ има правно значение за срочното упражняване на процесуалното право на оспорване, но не и за отговорността на ответника по реда на чл.143, ал.2 АПК. Определението е правилно. В процесния казус с определение №16799/01.05.2026г. по а.д.3615/2026г., АССГ на осн. чл.159, т.1 и т.4 АПК, е оставил без разглеждане жалба с вх.№8688/13.03.2026г. на П. В. Д., срещу мълчалив отказ на кмета на община Земен, да се произнесе по заявление вх.№ДОИ-2/10.02.2026г., и е прекратил производството по делото. В мотивите на определението е прието, че към момента на депозиране на жалбата 13.03.2026г. и образуване на съдебното производство- 25.03.2026г. е издаден АА по чл.28, ал.2 вр. чл.34, ал.1 ЗДОИ, който е Благоприятен за П. Д., и с който са удовлетворени неговите законни интереси, като е предоставен пълен достъп до поисканата обществена информация. Не се спори по делото, че заявлението на П. Д. е заведено в деловодството на общината на 10.02.2026г.., а задължения субект се е произнесъл с изричен позитивен акт на 23.02.2026г. Не е спорно също така, че Решение №3/23.02.2026г. на кмета на община Земен е изпратен да заявителя с писмо от 23.02.206г., като е съобщено на частния жалбоподател на 19.03.2026г. - преди образуване на делото пред АССГ на 25.03.2026г. В случая ирелевантно за обосноваване хипотезата на мълчалив отказ е датата на получаване на изричния такъв от неговия адресат, след като актът по чл.43, ал.1 ЗДОИ е постановен в срока по чл.28, ал.1 от с.з. и преди датата на образуване на производството по оспорване на мълчалив отказ пред компетентния съд. Горното води до извод за законосъобразност на обжалвания в настоящото производство съдебен акт, защото при така установените факти и изход на делото пред АССГ - отпаднал правен интерес от търсената защита срещу мълчалив отказ към момента на образуване съдебното производство пред АССГ, не е налице предвидена хипотеза в АПК или ГПК, в която ответникът да дължи разноски на подалия жалбата. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
11- чл. 143, ал. 2 АПК
- чл. 176, ал. 3 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 28, ал. 2 ЗДОИ
- чл. 34, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 43, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 159, т. 1
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 230
- чл. 28, ал. 1