Определение № 3004 от 21.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от „Тристан 02“ООД представлявана от управителя С. Петкова, с адрес гр. София, [адрес] чрез адв. Е.Димова и адв. А. Александров, за изменение на решение №877/05.02.2025г. постановено по адм. дело №10170/2024г. на Върховния административен съд, в частта за разноските. Твърди се, че неправилно съдът не е присъдил своевременно поисканото от дружеството адвокатско възнаграждение. Ответникът по искането – Генералния директор на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител, в писмено становище твърди неосонвателност на искането и се прави искане същото да бъде отхвърлено. Ответникът по искането – „Валбис Трейд“ ЕООД представлявано от управителя Т.Тодоров, с адрес гр. София, р-н „Подуяне“, [жк], [адрес] чрез процесуалния си представител адв. А. Тонев, в писмено становище твърди неосонвателност на искането и се прави искане същото да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото, приема за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно. С решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, тричленният състав на Върховния административен съд, е оставил в сила решение №985 от 26.09.2024г., постановено от КЗК по преписка №КЗК-677/2024г. В хода на касационното производство ответната страна “Тристан 02“ООД е формулирал искане за присъждането на направените по делото разноски, съобразно представен списък. С решението си съдът не е присъдил в полза на ответника претендираната сума, като е изложил мотиви за това, че претендираните от ответната страна разноски не се следват, тъй като не са доказани, липсва приложен договор за правна защита и съдействие. При така установеното от фактическа страна, съдът приема искането за неоснователно. Релевираните в искането доводи, не променят обаче формирания от съда извод, че в случая не са налице предпоставките за присъждане в полза на „Тристан 02“ ЕООД, на разноски за адвокатско възнаграждение. В настоящия случай по делото не е бил представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и определящ дължимото адвокатско възнаграждение по делото. Следователно договарянето на претендираното адвокатско възнаграждение не е доказано по делото, което препятства проверката относно съвпадението между договорена и заплатена сума на адвокатското възнаграждение. Представеното пълномощно, както и доказателствата на л. 67 и л. 68, не могат да се приемат като договор по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Приетото по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд разрешение не дава основание за извод, различен от направения в настоящото определение. От мотивите към тази точка следва, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване, включително и че в договора следва да бъде указан вида на плащане. С договора се удостоверява както, че разноските са заплатени, така и че са договорени. Такъв договор, доказващ уговарянето на размера на адвокатското възнаграждение и начина на неговото плащане, пред касационната инстанция не е представен. В този смисъл съдът се е произнесъл със съдебния акт относно разноските. При липсата на фактическо и правно основание за изменение на решението, въз основа на обективираните в това искане доводи, последното като недоказано и неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение