Определение № 10854 от 30.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10910/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г. Й., чрез процесуален представител, против определение №4269 от 16.09.2026г., постановено по адм.д. №826/2026г. по описа на Административен съд -Стара Загора /АС-Стара Загора/. Частният жалбоподател смята определението за неправилно, необосновано и постановено при неправилно приложение на чл.159, т.1 АПК. Моли за неговата отмяна и връщане делото на АССГ за разглеждане по същество. Претендира разноски. Ответникът „Вива Кредит“АД, в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. В отговора се иска при условие на евентуалност при връщане на делото да бъде указано на първата инстанция производството да бъде спряно на осн. чл.154а, ал.1, т.8 АПК до постановяване акт на СЕС по дело С-676/25. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение АС-Стара Загора на осн. чл.159, т.1 АПК е оставил без разглеждане жалбата на С. Г. Й., против отказ на „Вива Кредит“АД, обективиран в Уведомление от 23.06.2026г. и допълнително такова от 30.06.2026г., да й предостави на осн. чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета /ОРЗД, Регламента/ обработваните лични данни на жалбоподателката, както и да бъдат предоставени всички носители и на лични данни на С. Г. Й. /договори, стандартни европейски формуляри и други документи, в които са отразени данните й/ за да се извърши проверка на обработваните данни, като недопустима, и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че в сезиращото искане на Й. до „Вива Кредит“АД лисва каквато и да е индикация, че е искала да упражни предоставените й от ОРЗД права, включително право на достъп до лични данни. Според съда в случая не е поискана информация за обработването на лични данни, а копия от договори за кредит и съпътстващите ги документи - общи условия, погасителни планове и др., както и да му предостави информация за отпуснатите суми, вноски за погасяване на кредитите и т.н., което по съдържание представлява искане по чл.11 от Закона за потребителския кредит, и в същност липсват каквито и да е оплаквания за неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката. Съдът е приел, че ответното дружество е сезирано с искане за представяне на документи по реда на ЗПК, където в чл.10, чл.11, ал.1, ал.2 и ал.3 са разписани възможности за снабдяване с исканите документи, и следователно сезиращото искане представлява изявление на страна по договори за кредит, т.е на страна по облигационно правоотношение, което касае отношения между частноправни субекти. Съдът е достигнал до извод, че в случая не е постановен отказ за предоставяне достъп до лични данни, който да подлежи на съдебен контрол по чл.39, ал.1 ЗЗЛД. Определението е неправилно. Противно на възприетото от първостепенния съд, с процесното искане, подадено по електронен път на 23.04.2026г. С. Г. Й., чрез пълномощник, са упражнени права на субект на данни по приложимия чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета, спрямо „Вива Кредит“АД, в качеството на администратор на лични данни. Това означава, че Й., в качеството на субект на данни по чл.4, т.1 ОРЗД е притежател субективно право, защитимо по реда на Регламента ( в т.ч. правото по чл.15, §3 ОРЗД), а оспореният от нея пред първоинстанционния съд изричен отказ, обективиран в уведомление от 23.06.2026г. и допълнително уведомление от 30.06.2026г. на „Вива Кредит“АД (чиято законосъобразност е предмет на спора пред АС-Стара Загора), изпратени по електронен път до пълномощник на искателя, относно упражнено право на достъп до лични данни по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, съдържащ правни основания, отричащи заявеното субективно право, пряко засяга права и законни интереси на субекта на данни, и препятства този субект ефективно да упражни предоставените му с ОРЗД права като цяло, предвид възникналите правоотношения между субект на данни и администратор на лични данни, регламентирани с пряко приложимия ОРЗД (чл.288 ДФЕС). Въпросите налице ли е изричен отказ – пълен или частичен по направеното искане, налице ли са визираните правни основания за отказ спрямо конкретния субект на данни във връзка с неговите искания, включително относно приложимата разпоредба на чл.15 ОРЗД, даваща право на субекта на данни да получи точна и разбираема реплика на личните данни, в процес на обработване (в хипотеза на искане за предоставяне на първо копие на документ в цялост, съдържащ лични данни на субекта, дори когато такъв документ в съответния вид е притежание на субекта), са въпроси по съществото на спора. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че „Вива Кредит“АД е сезирано с искане за представяне на документи по реда на ЗПК. От прочита на искането е видно, че в него няма обективирано искане по реда на ЗПК от потребител – страна по договор за потребителски кредит спрямо задължено по този закон лице, а исканията на Й. са конкретно свързани с правата й в качеството на субект на данни по ОРЗД. При тези факти настоящият състав приема, че в случая не е налице възприетото от АС-Стара Загора правно основание по чл.159, т.1 АПК- липса на годен за оспорване акт, за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото. Предвид горното обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на С. Г. Й., като съдът следва да изпълни задължението си по чл.158, ал.1 АПК, след което извърши преценка за допустимост по реда на чл.159 АПК, и евентуално да разгледа спора по същество, предвид изложеното в жалбата, в частта относно формиран изричен отказ. По искането на частния жалбоподател за даване указания на първата инстанция производството по делото да бъде спряно настоящият състав не се произнася, доколкото в случая евентуално искане за спиране по реда на чл.154а АПК е предмет на преценка от първостепенния съд. По искането за разноски за настоящото производство следва да се произнесе АС-Стара Загора при постановяване на акт по съществото на спора предвид изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение