Определение № 515 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 320/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.216а и чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на "Менкаура" ЕООД против определение № 1136 от 27.11.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка вх. № КЗК-969/2025 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка „ спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Реконструкция на Общински път PDV1325 / III - 866 /Стамболийски-Триводици-Граница общ.(Стамболийски - Пазарджик ) - жп гара Огняново-Синитово - Пазарджик / I - 8 / - от кръстовище с път PAZ1138 до кръстовище с път PDV1320 в регулацията на село Триводици, община Стамболийски“ с уникален № 00590-2025-0014 в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП). В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Частният жалбоподател счита, че КЗК не е преценила обстоятелствата по чл.204, ал.2 от ЗОП, а направените изводи са необосновани. Поради това се претендира за неговата отмяна и за налагане на временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Претендира присъждането на разноски. Ответникът – кмет на община Стамболийски, не заявява становище по частната жалба. След преценка на доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл.216а, ал.1 от ЗОП. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на "Менкаура" ЕООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на процесната обществена поръчка. Изложените жалбата, сезираща КЗК, основания за налагане на мярката, са свързани с твърденията за незаконосъобразност на условията по процедурата. Сочи се, че провеждането на процедурата би могло да причини трудно поправими вреди, изразяващи се в значителни финансови загуби за възложителя и обществото, компрометиране на качеството на изпълнението и безопасността на инфраструктурата. Освен това се твърди, че спирането на процедурата няма да доведе до значителни неудобства или вреди за обществото, а напротив-ще позволи преразглеждане на условията на поръчката и съобразяването им с приложимото законодателство, което ще осигури равнопоставеност и прозрачност и ще доведе до по-ефективно и икономически изгодно разходване на обществени средства. КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка по чл.203, ал.1 от ЗОП е неоснователно, поради което го е оставила без уважение. За да достигне до този извод, КЗК е приела, че дружеството не е изложило конкретни обстоятелства, даващи основание за преценка, че интересите му ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. КЗК е разгледала главния аргумент, обосноваващ искането на жалбоподателя за налагане на временната мярка, а именно необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура, но е посочила, че на този етап от производството преценката за изначално и съществено опорочаване на процедурата и незаконосъобразност на решението за откриването й, е недопустима. Поради това е приела, че този аргумент не може да послужи като основание за спиране на конкретната обжалвана процедура. При извършената преценка на възможните последици от налагането на временната мярка върху всички интереси, които биха могли да бъдат засегнати, КЗК е приела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху възложителя и върху обществото като цяло с оглед специфичния предмет на обжалваната поръчка- реконструкция на общински път. Поради това КЗК е преценила, че следва да се даде приоритет на интересите на възложителя, които съвпадат с интересите на обществото, а не на икономическия интерес на жалбоподателя. В тази връзка КЗК е приела, че случаят попада в хипотезата на чл.204, ал.3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Комисията е счела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени с оглед на забраната за сключване на договор с определения изпълнител до влизане в сила на всички решения по процедурата, установена в чл.112, ал.8 от ЗОП. Така постановеното определение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. По силата на чл.203 от ЗОП, жалбата срещу решение на възложителя с изключение на жалба срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата, освен когато е поискана такава временна мярка. Тази законодателна уредба води до извод, че общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение по искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. Единственото обстоятелство, с което е обосновано искането за налагане на временна мярка спиране на процедурата, направено с жалбата срещу решението за откриването й, е защитата на обществения интерес за провеждане на законосъобразна процедура. Този интерес обаче е преценен от законодателя при приемането на нормата на чл.203, ал.1 от ЗОП, който допуска спиране на процедурата по ЗОП само по изключение. Това е така, тъй като интересите на обществото и на възложителя изискват своевременното изпълнение на дейностите по предмета на обществената поръчка. Доводът, че с налагането на временна мярка "спиране на процедурата" ще се обезпечи законосъобразното й провеждане, което в най-пълна степен отговаря на обществения интерес, не съответства на смисъла и целта на закона. Изискването за провеждане на законосъобразна процедура и за спазване на принципа за ефективно разходване на публичните средства, прогласен с чл. 1 ЗОП, се отнася до всяка една процедура, която се провежда по реда на ЗОП и сам по себе си не може да обоснове изключение от общото правило за предварително изпълнение на решението за откриване на възлагателната процедура. Нещо повече- възприемането на тази теза би означавало, че всяка обявена и оспорена процедура за възлагане на обществена поръчка следва да бъде спряна, за да се осигури нейното законосъобразно провеждане, а това противоречи напълно на смисъла и целта на закона, който, както вече се посочи, допуска спиране на процедурата по ЗОП само по изключение и то при съпоставката на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата. В настоящия случай в искането не са изложени никакви конкретни факти и обстоятелства относно накърняването на конкретен интерес на дружеството- напр. невъзможност то да участва в процедурата поради поставянето на ограничителни условия. Анализът на чл.204, ал.2 води до извод, че обстоятелствата, на които се обосновава искането за налагане на временна мярка следва да са конкретни, а не хипотетични, тъй като само в този случай те могат да послужат за преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят. Съдът споделя изцяло направените от КЗК изводи, че жалбоподателят не излага конкретни обстоятелства, които да водят до извод за увреждане на неговите интереси в степен, противопоставима на интересите на възложителя и обществото. Противно на твърденията в частната жалба, в определението на КЗК са изложени мотиви, отразяващи извършения от комисията анализ на твърденията на жалбоподателя. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Съдът споделя изцяло изводите на КЗК за неоснователност на искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ по отношение на процесната обществена поръчка с предмет реконструкция на общински път. Според документацията на поръчката, част от която е изготвения проект за реконструкция, състоянието на пътя е лошо- пътната настилката в целия участък е силно компрометирана, с множество хлътвания, пукнатини (успоредно на оста или мрежово), дупки, в които липсва асфалтовото покритие. С изпълнението на обществената поръчка се цели възстановяване и подобряване на транспортно-експлоатационните качества и носимоспособността на настилката, включително и подобряване на отводняването. Безспорно е, че безопасността на пътя е в пряка зависимост от неговото експлоатационно състояние. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата за доставка на посочената система. Това е и в изключителен обществен интерес. С реализацията на проекта ще се подобрят пътните условия, което ще гарантира по-голяма безопасност на движението по него и би предотвратило вреди, свързани с живота и здравето на хората, пътуващи по него. Безспорно е, че този обществен интерес надделява над частния интерес на икономическите оператори да участват в обявената процедура. Общественият интерес от провеждане на законосъобразна процедура е гарантиран от правилото на чл.112, ал.8 от ЗОП, който поставя забрана за сключване на договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. Изложените в частната жалба оплаквания отново касаят допуснати от възложителя нарушения в процедурата във връзка със законосъобразността на поставените от възложителя условия и представляват оплаквания по същество срещу обжалвания акт на възложителя, поради което към настоящия момент и в настоящото производство обсъждането им е недопустимо. Ето защо съдът счита, че Комисията е достигнала до правилен извод, че са налице предпоставките по чл.204, ал.3 от ЗОП и спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл.216а, ал.1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,