Определение № 6621 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5564/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. И. К. против определение № 4287 от 21.12.2025 г., постановено по адм. д. № 8777/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което е оставена без разглеждане жалба, наименова искова молба от Д. К., депозирана на 07.08.2025 г. и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката не навежда конкретни довиди за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред първоинстанционния съд започва по искова молба на Д. И. К., в която се излагат съображения за неправилно нанесена в кадастралната карта северна граница на притежавания от нея имот. В петитума се иска за де установи северната имотна граница на ПИ с идентификатор 80409.5995.737 по КККР на [населено място], Столична община. С разпореждане от 03.12025 г. първоинстанционния съд оставя без движение жалбата исковата молба, с която е сезиран и указва на жалбоподателката да посочи административният акт, които обжалва като индивидуализира същия; да посочи в какво се състои неговата незаконосъобразонст и да уточни искането си до съда. В дадения от съда срок Д. К. депозира молба, в която сочи, че е предявила иск по чл. 54 ЗКИР за отстраняване на непълноти и грешки и оспорва действията на държавен административен орган. Твърди, че кадастралната карта е изготвена без да е установено северната граница на имота й. Иска съдът да установи северната граница на имота и задължи АГКК да отстрани допуснатата грешка и нанесе правилната имотна граница. При тези данни първоинстанционният съд прави извод, че на обжалване по реда на ЗКИР подлежи заповед на началника на СГКК за отказ за изменение на ККР или за изменението й, каквато не е издавана, поради което достига до заключение за недопустимост на производството. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Д. К. излага съображения за наличие на непълнота и грешка относно нанесената северната граница ПИ с идентификатор 80409.5995.737 при одобряване на КККР. Извън правомощията на съда е да замести административния орган и да отстрани твърдяната непълнота и грешка в КККР. Видно от писмото на началника на СГКК гр. София е, че не е издавала административен акт по административно производство със страна Д. И. К.. Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Правилото на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, регламентира, че измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на АПК на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението, като съгласно чл. 54, ал. 6 ЗКИР заповедта по ал. 4 може да се обжалва по реда на АПК пред административния съд по местонахождението на имота. В случая липсва сезиране на компетентния орган да издаде административен акт, като е недопустимо правомощията му да бъдат заменени със съдебен акт, без да са налице законовите изисквания за това. Ето защо като прави извод за недопустимост на оспорването съдът постановява определение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,