Определение № 3301 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4995/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от касатора "Медико-дентален център Дентапрайм" ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му адв. Н. Р., с която се иска изменение на Определение №1527 от 26.03.2026г. на ВКС по гр. д. №4995/2025г., с което не е било допуснато касационно обжалване на Решение №919 от 01.09.2025г. по в. гр. д. №1689/2025г. по описа на Окръжен съд- Варна, в частта му за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на А. Е. О., ЛНЧ [ЕГН], сумата от 1687,26 евро- разноски по делото. В молбата се излагат съображения, че в полза на ответника по касационната жалба не е следвало да се присъждат разноски, тъй като доказателствата за направени такива не са били представени с отговора на касационната жалба, а заплатената от него сума по договора за правна защита и съдействие била за „процесуална защита“, каквато не била извършена и за обжалване на въззивното решение, каквото не било предприето от негово име, а отделно от това липсвало искане за присъждане на разноски и представен списък на същите. При условията на евентуалност се прави и възражение по чл.78, ал.5 от ГПК- че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото, като се иска редуцирането му. Ответната страна по молбата- А. Е. О., ЛНЧ [ЕГН], чрез пълномощника си по делото адв. Х. Б., е подал писмен отговор, в който изразява становище, че молбата е неоснователна. За да се произнесе по искането, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК от постановяване на определението по чл.288 от ГПК. Неоснователни са доводите в молбата, че в полза на ответника по касационната жалба не е следвало да се присъждат разноски за адвокатски възнаграждение. С подадения по делото на 15.12.2025г. отговор на касационната жалба А. Е. О., чрез пълномощника си адв. Х. Б., е поискал присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3300 лв., а с писмена молба по делото от 13.03.2026г. е представил договор за правна защита и съдействие от 15.12.2025г. с предмет процесуално представителство пред ВКС в процеса по обжалване на Решение №919 от 01.09.2025г. по в. гр. д. №1689/2025г. по описа на Окръжен съд- Варна, с който е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 3300 лв., за което в договора е вписано, че е било заплатено в брой. Предвид горното при постановяване на определение №1527 от 26.03.2026г. настоящият състав на съда е бил сезиран с надлежно искане на ответната страна по касационната жалба за присъждане на направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, за които своевременно, преди провеждане на закритото заседание по делото, насрочено за 16.03.2026г., са били представени доказателства. Не могат да бъдат споделени, доводите в молбата, че тъй като договорът не бил представен с отговора на касационната жалба, то не следвало да се присъждат разноски. По аргумент от разпоредбата на чл.80, ал.1, изр.1 от ГПК, предвиждаща че претенцията за разноски следва да се направи до приключване на заседанието в съответната инстанция, то в същия срок следва да бъдат представени и доказателствата в нейна подкрепа. Не могат да бъдат споделени, тъй като противоречат на логиката и данните по делото, и тълкуванията и разсъжденията на молителя, че заплатеното възнаграждение се отнасяло до „процесуална защита“ и до обжалване на въззивното решение. Неоснователен е и доводът, че не бил представен списък на разноски, тъй като съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, изр.2 от ГПК този факт има значение само за възможността да се иска изменение на решението в частта за разноските, а не представлява пречка за присъждането им. В частта й, с която се прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, молбата е основателна. В случая на дружеството- касатор не е бил връчван препис от подадения от ответната страна отговор на касационната жалба и допълнително представените доказателства за заплатено адвокатко възнаграждение, поради което на същото преди постановяване на определението, чието изменение се иска, не е било известно обстоятелството, че се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, както и размерът им. Ето защо дружеството не е имало възможност да направи своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение, поради което следва да се приеме, че направеното с молбата по чл.248 от ГПК възражение е допустимо. Пред касационната инстанция делото е било разгледано само в закрито заседание, като при това положение извършената от упълномощения процесуален представител на ответника работа се е изразила в изготвяне на отговор на касационната жалба и изложението. При отчитане на тези обстоятелства, на фактическата и правна сложност на спора и на материалния интерес по делото настоящият състав на съда намира, че в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 800 евро с ДДС. При определяне на размера на същото настоящият състав на ВКС съобрази, че съгласно постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за възнагражденията за адвокатска работа. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,