Определение № 7564 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6124/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на РИССМАНН БЪЛГАРИЯ ООД, чрез адвокат К. Кискинов против определение № 4269/20.04.2026 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 10811/2025 г., с което е оставено без разглеждане искането на дружеството за допълване на решение № 1450/10.02.2026 г. постановено по адм. дело № 10811/2025 г. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, поради допуснати особено съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Частният жалбоподател счита, че са изпълнени предпоставките за допустимост на искането по чл. 176 АПК. Поддържа, че въпросът дали решението e пълно или непълно не е предпоставка за допустимост на искането, а е въпрос по същество относно неговата основателност/неоснователност. По същите съображения счита за неправилно определението и в частта относно искането за поправка на очевидна фактическа грешка, предявено при условията на евентуалност. Искането е за отмяна на определението. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София чрез юрк. М. Михайлова моли да се остави в сила обжалваното определение, по съображения изложени в представено по делото писмено становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, срещу съдебен акт по чл. 229, ал.1, т.1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение тричленният състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане искането на РИССМАНН България ООД, чрез адвокат К. Кискинов за допълване на решение № 1450/10.02.2026 г. постановено по адм. дело № 10811/2025 г. на основание чл. 176 АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че искането е недопустимо, тъй като се е произнесъл по цялото оспорване. В мотивите на определението е посочено, че действително с отговора на касационната жалба и в съдебно заседание пред касационната инстанция дружеството е направило възражение за недопустимост на жалбата, но така заявеното възражение не формира предмета на оспорване. Прието е, че непълнотата на съдебното решение се отнася към липсата на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно целия предмет на спора. В случая съдът в мотивите на решението е приел, че касационната жалба е процесуално допустима, като по този начин е съобразил и определението си от открито съдебно заседание, че ще прецени направеното възражение (за недопустимост) в срока по чл. 172, ал.1 АПК. В мотивите на определението съдът е приел, че не е налице и очевидна фактическа грешка. Определението е правилно постановено. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страната по делото постановява допълнително решение. Допълването по реда на чл. 176 АПК е процесуално средство на страните и на съда за отстраняване на непълноти в съдебния акт. Според Сталев, Ж. (2000). Българско гражданско процесуално право. София, Сиела, 2000 г., стр. 487, искането за допълване на решението е процесуално допустимо: а) ако решението е непълно, б) ако искането е подадено от легитимирано лице и в) е спазен предвидения от закона срок. Непълно е решението, когато съдът в диспозитива не се е произнесъл по цялото оспорване и част от спора е останал висящ. Липсата на мотиви по възраженията на страната, не представлява непълнота на решението. В конкретния случай с решение № 1450/10.02.2026 г. постановено по адм. дело № 10811/2025 г., тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение е отменил решение № 4067/22.08.2025 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 328/2024 г. и е отхвърлил жалбата на Риссманн България ООД срещу ревизионен акт № 22000123001337-091-001/13.12.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София. С решението съдът е оставил без уважение искането на дружеството за отправяване на преюдициално запитване и е присъдил разноски в полза на Национална агенция за приходите. С така постановеното решение съдът се е произнесъл по същество на спора относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт, като е приел, че касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град София е процесуално допустима и основателна. Искането на "Риссманн България" ООД е за допълване на решението в частта, в която съдът не се е произнесъл в мотивите и в диспозитива на решението по възражението на дружеството за недопустимост на касационната жалба. Съгласно чл. 221 АПК при постановяване на решение по съществото на спора, в диспозитива на съдебния акт не се дължи произнасяне по възраженията на страните относно редовността и допустимостта на касационната жалба, а в мотивите. Искане за допълване само на мотивите на решението, е процесуално недопустимо, както е приел и тричленният състав на Върховния административен съд. (В този смисъл определение № 9501 от 19.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10881/2022 г., I отд. и цитираната съдебна практика). Искането за поправка на очевидна фактическа грешка е предявено при условията на евентуалност, в случай, че липсата на произнасяне по възражението за допустимост на касационната жалба, се приеме за такава. В обжалваното определение правилно съдът е приел, че няма очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението. Поради това не се дължи произнасяне по това искане. С оглед на изложеното, обжалваното определение, с което искането с правно основание чл. 176, ал.1 АПК е оставено без разглеждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,