Определение № 10 от 14.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2523/2020 г.

Производството е по чл.247 ГПК. С определение № 563 от 18.12.2020г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 3149 от 20.05.2020г., постановено по в.гр.д.№ 6077/2019г. на Софийския градски съд, в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение и вместо него е уважен искът на Я. Л. Д. срещу В. Л. К. по чл.61, ал.2 ЗЗД и същото е допълнено по реда на чл.248 ГПК, а също така е оставена без разглеждане касационната жалба на В. Л. К. срещу въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционото решение и вместо него са уважени исковете на Я. Л. Д. по чл.30, ал.3 ЗС. В мотивите към определението настоящият състав на ВКС е приел, че при този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК касаторката В. Л. К. следва да заплати на ответницата по касация Я. Л. Д. сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., но диспозитив в този смисъл не е постановен. Налице е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на определението, която следва да се отстрани по реда на чл.247 ГПК. Предвид изложеното подадената молба от Я. Л. Д. с вх.№ 10080/22.12.2020г. за допълване на определението по реда на чл.248 ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.,