Определение № 103 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1003/2021 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 266784/17.02.2021 г. на Р. Н. Д. от [населено място], за отмяна на влязло в сила въззивно решение от 17.11.2020г. по гр.д. № 2323/2020 г. на Бургаски окръжен съд. В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Представя се доказателство, което молителят счита за относимо към соченото отменително основание по ал.1. Ответниците по молбата Д. Д. П. и Е. С. П., чрез процесуалния им представител адв.Ц., в общ писмен отговор оспорват молбата като неоснователна. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. при данните по делото намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество. С молбата е атакувано решение, с което е решен спорът по същество, което решение подлежи на отмяна. Молбата е подадена от легитимирана страна и в нея са посочени мотивирани основания за отмяна. Молителят е внесъл дължимата държавна такса. Решението, чиято отмяна се иска, е необжалваемо и е влязло влязло в сила /чл.296, т.1 ГПК. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Приложено е с твърдение, че е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, писмено доказателство, като преценката дали е ново и от значение ли е за спора, следва да се направи в производството по разглеждане на молбата. Дали е налице второто от сочените от молителя основания за отмяна също е по съществото на молбата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.