Определение № 788 от 06.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2672/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. С. С., [населено място] срещу определение № 180/13.06.14г., постановено по ч.гр.д.№ 241/14г., с което Ямболският окръжен съд е оставил без разглеждане като недопустимо възражение вх.№ 1846/09.05.14г., подадено по реда на чл.423 ГПК против заповед за изпълнение № 424/18.02.11г. по ч.гр.д.№ 511/11г. на Ямболския районен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че длъжникът в заповедното производство е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и съдът в заповедното производство е указал на заявителя съгласно чл.415, ал.1 да предяви установителен иск за съществуване на вземането си, поради което молбата по чл.423 ГПК е недопустима. Определението е правилно. Въззивният съд законосъобразно е преценил действията на съда в заповедното производство, поради което правилно е приел, че не следва да разглежда по същество подаденото възражение по чл.423 ГПК, в който смисъл са разрешенията по т.6 на ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд