Определение № 3044 от 29.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2513/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от ЗД [улица] г., чрез процесуален пълномощник, за изменение на постановеното по делото решение № 13 от 16.01.2025 г., изтълкувано с решение № 237 от 04.08.2025 г. в частта за разноските, като в полза на молителя се присъдят (съобразно отхвърлените изцяло или частично искови претенции, предявени срещу него) разноски общо в размер на 49 295.40 лв., дължими, както следва – от М. Р. И. – 32 010 лв., от Е. Р. С. – 8 642.70 лв. и от Д. Р. И. – 8 642.70 лв. В молбата се поддържа, че определените от съда разноски са неправилно изчислени, не отговарят на действително сторените, нито на изискуемия минимум по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, нито на фактическата и правна сложност на делото. Ответниците по молбата, чрез процесуален пълномощник, в писмен отговор в законоустановения едноседмичен срок изразяват становище за недопустимост и неоснователност на искането. Настоящият съдебен състав намира следното: Молбата на ЗД БУЛ ИНС АД е частично недопустима, като подадена извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, който е преклузивен, а съображенията за това са следните: По отношение на ищцата М. Р. И. въззивното решение, с което искът й срещу застрахователното дружество с цена 60 000 лв. е бил отхвърлен и в полза на ответното дружество са били присъдени разноски за всички инстанции в размер на 13 160 лв., е влязло в законна сила с постановяване по реда на чл. 288 ГПК на окончателно определение № 595 от 13.03.2024 г. за недопускане на касационно обжалване, респективно ищцата не е била страна в касационното производство по чл. 290 ГПК. С оглед горното молбата по чл. 248 ГПК относно дължимите от М. Р. И. разноски за настоящата инстанция е следвало да бъде подадена в едномесечен срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК, т. е. до 13.04.2024 г. По отношение на ищците Е. Р. С. и Д. Р. И. е спазен срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК досежно разноските за предходните съдебни инстанции, с оглед постановеното по реда на чл. 251 ГПК решение за тълкуване на волята на съда относно разноските, присъдени в полза на ЗД БУЛ ИНС АД с частично отмененото въззивно решение и съответно редуцирани с решението по чл. 290 ГПК въз основа на резултата от проведената касационна проверка. Следователно молбата по чл. 248 ГПК в тази част е допустима, но неоснователна по същество, поради следното: С въззивното решение Е. Р. С. и Д. Р. И. са били осъдени да заплатят на молителя по 14 990 лв. – разноски за всички инстанции с оглед отхвърляне на исковете им с материален интерес от 90 000 лв. Против така присъдените разноски не е постъпила молба по чл. 248 ГПК от страна на ЗД БУЛ ИНС АД с искане за тяхното увеличаване. С решението по чл. 290 ГПК, след частична отмяна на въззивното решение, исковете на С. и И. са били уважени за сумите от по 80 000 лв., поради което е било отменено и въззивното решение в частта за присъдените в тяхна тежест разноски за сумите над 13 325 лв. до 14 990 лв. – съразмерно с уважената част от исковете. По тези съображения няма основание за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното касационно решение в тази част. Относно разноските, дължими от Е. Р. С. и Д. Р. И. за настоящата инстанция срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК тече от постановяване на решението, поради което молбата е следвало да бъде подадена до 16.02.2025 г. В случая искането по чл. 248 ГПК е направено след изтичане на посочения срок и на това основание не подлежи на разглеждане. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение