Определение № 191 от 05.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 2050/2013 г.

Производството по делото е образувано по чл. 43, т. 3 от НПК, след като с разпореждане от 15.10.2013 г., постановено по ВНЧХД № 414/2013 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, е прекратено производството по делото и е постановено то да се изпрати на Върховния касационен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намери искането за основателно, поради следното: Делото е било образувано пред окръжния съд по жалба на частния тъжител Ц. Т., подадена срещу присъда № 77/15.07.2013 г., постановена по НЧХД № 1642/2012 г. от Районен съд – Велико Търново. Съдиите от Окръжен съд – Велико Търново са се отвели от разглеждане на делото на основание чл. 31, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29 от НПК, по обстоятелствата, изложени в определенията за отвод. При посочените данни ВКС намери, че са налице условията за пренасяне на делото в друг, еднакъв по степен съд, визирани в чл. 43, т. 3 от НПК. С оглед на това Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 43, т.3 от НПК