Определение № 392 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 186/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 вр. с чл.83 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Иванова Василева против определение № 686 / 30.12.2011 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, постановено по в.т.д. № 774 / 2011 год., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за освобождаване от държавна такса по обжалване на постановеното по иск на [фирма] срещу нея първоинстанционно решение. Жалбоподателката оспорва правилността на определението, като не счита, че депозираната от нея декларация за семейно и имотно състояние укрива относими към преценка на основателността на молбата й данни. Ответната страна - [фирма] - оспорва жалбата, споделяйки извода на съда, че не са налице предпоставките за освобождаване на жалбоподателката от заплащането на държавна такса по въззивното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е формално редовна. Частната жалба е основателна. За да отхвърли молбата с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК, Варненски апелативен съд е приел, че подадената от страната декларация съдържа неверни данни, предвид установена служебно от съда регистрация на Ц. Василева като Едноличен търговец, възприета като наличие на данни за осъществявана търговска дейност, както и предвид установимото по делото притежание на ид. част от апартамент в [населено място] / обитаваното от страната жилище /. Съдът е разгледал доказателството за 68 % намалена работоспособност / Решение на ТЕЛК при МБАЛ „ Св.А. „ – В. № 2961 от 23.11.2010 год. / в аспект на неустановена невъзможност да упражнява труд изобщо, а само тежък физически и при неблагоприятни климатични условия. Настоящият състав намира, че отказът за освобождаване от държавна такса е необоснован. В представената декларация жалбоподателката изрично е посочила, че не получава „ дивиденти от фирма като едноличен търговец „, в смисъл на доходи от дейност като едноличен търговец. Доказателства за противното няма. Същата не е укрила факта на притежание идеална част от недвижим имот, тъй като доказателство за това / нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху съсобствен с трети лица имот - № 78 от 22.10.2008 год. по нот. дело № 439 от 2008 год. на Нотариус С., рег.№ 193 на НК / е представено по делото предходно на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК. Притежанието на идеална част от имот - предвид факта, че същият е обременен с ипотека, учредена в полза на ищеца, както и предвид факта на съсобственост с трети лица върху същия / макар низходящи на жалбоподателката, но пълнолетни такива /, вкл. факта на обитаването му от страната като единствено жилище, не предпоставя възможност за свободно разпореждане или опериране с имота, в удовлетворяване на парични нужди, вкл. покриване такси и разноски по производството. Установената 68 % намалена работоспособност е предявена във връзка с декларирането на необходими разходи за лекарства от около 150 лв. месечно. Въпреки недоказаност на понасянето им, въз основа на останалите декларирани и неопровергани данни - за получавана социална пенсия за инвалидност от 180 лв. и допълнителен трудов доход от 204 лв. ,т.е. общ месечен доход от 384 лв., както и предвид обстоятелството, че жалбоподателката е разведена – живее и се издържа сама, в неблагоприятно здравословно състояние, обективно непредпоставящо възможност за какъвто и да е труд и не притежава имущество, с което свободно да оперира в удовлетворяване на парични нужди, обуславят извод, че молбата й следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение