Определение № 147 от 28.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 192/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1 т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Адвокатско дружество „Н.“, представлявано от адвокат Н. Б. Н., за отмяна на определение № 50667 от 14.12.2022 г., постановено по т.д. № 1775/2022 г. на ВКС, І т.о. В молбата се твърди, че атакуваното определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение №116/22.02.2022 г. по в.т.д. №1072/2021 г. на Софийски апелативен съд, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита на молителя. Акцентира се върху обстоятелството, че насроченото закрито заседание за 09.05.2023 г. за разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК, по незнайни за касатора причини е било пренасрочено за 12.12.2022 г., за което адвокатското дружество не е било редовно уведомено. Според молителя по своята същност атакуваният съдебен акт е прекратително определение, ползващо се с правните последици на влязло в сила решение. Иска се отмяна на определение № 50667/14.12.2022 г. по т.д. № 1775/2022 г. на ВКС, І т.о. на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. При условията на евентуалност молителят претендира отмяна на влязлото в сила решение №261097/08.07.2021 г., постановено по т.д.№2290/2019 г. на СГС, с произтичащите от това правни последици. В срока по чл.306, ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор на молбата от И. Я. К., подаден от адвокат М. Л., в който се поддържа недопустимост на молбата за отмяна на определение № 50667 от 14.12.2022 г. по т.д. № 1775/2022 г. на ВКС, по съображение, че определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, не се включва в предмета на влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на молбата за отмяна на атакуваното определение, както и за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна на решение № 261097/08.07.2021 г. по т.д. №2290/2019 г. на СГС. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение, произнасяйки се в закрито заседание по допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307 ал. 1 ГПК, намира, че както молбата за отмяна на определението № 50667/14.12.2022 г. по т.д. № 1775/2022 г. на ВКС, така и евентуалната молба за отмяна на решение №261097/08.07.2021 г. по т.д. №2290/2019 г. на СГС, са процесуално недопустими, и следва да бъдат оставени без разглеждане. С решение №261097/08.07.2021 г., постановено по т.д. № 2290/2019 г. на СГС, VІ-15, с-в, е признато за установено по предявения от И. Я. К. иск с правно основание чл. 604 ГПК вр. чл. 62, ал. 6 ЗА, че заличаването на Адвокатско дружество „Н.“ от регистъра на адвокатските дружества към СГС, вписано с решение № 10/03.10.2019 г. по ф.д. №141/2011 г. на СГС, ТО, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. Решението е било обжалвано в срок от Адвокатско дружество „Н.“ като с решение №116/22.02.2022 г., постановено по в.т.д. №1072/2021 г. състав на Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. По касационна жалба на адвокатското дружество срещу въззивното решение на САС, е било образувано т.д. №1775/2022 г. на ВКС, І т.о., насрочено за разглеждане в закрито заседание за 09.05.2023 г. С разпореждане от 29.11.2022 г. на съдията-докладчик по касационното дело, въз основа на молба на пълномощника на ответницата по касация, делото е пренасрочено за разглеждане в закрито заседание за 12.12.2022 г., като съобщението за адвокатското дружество за пренасрочването на делото, е върнато в цялост с отбелязване, че „след разговор по телефон с адвокат Н., последният е уведомил призовкаря, че е подал молба за отпуск до САС за този период“. С определение № 50667/14.12.2022 г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение №116/22.02.2022 г. по в.т.д. №1072/2021 г. на Софийски апелативен съд. Макар че е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, молбата за отмяна на определение № 50667/14.12.2022 г. по т.д. № 1775/2022 г. на ВКС, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като определението на касационният състав по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, не подлежи на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Според чл. 303, ал. 1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, като изключение прави единствено определение, с което се прекратява производството по делото поради отказ от иска – съгласно т. 6 от ТР №7/31.07.2017 г. по тълк.д .№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС „не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска “. Независимо от горното и само за пълнота на изложението, следва да се има предвид, че датата за насрочване на касационното дело за разглеждането му по реда на чл. 288 ГПК в закрито заседание (същата се обявява във външния сайт на ВКС без да се изпращат призовки или съобщения), не е свързана с осигуряване правото на защита на страните, както се твърди в касационната жалба. Доколкото определението, с което не се допуска касация, не се съобщава на страните, предварителното определяне на датата на закритото заседание улеснява страните своевременно да проверяват и да узнаят за определението, което би могло да е от значение за срока при искане за отмяна на влязлото в сила решение (в конкретния случай няма спор, че молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в срок). Направеното при условията на евентуалност искане за отмяна на решение №261097/08.07.2021 г. по т.д.№2290/2019 г. на СГС, потвърдено с решение №116/22.02.2022 г. по в.т.д. №1072/2021 г. на САС, също следва да бъде оставено без разглеждане. Според т. 10 от Тълкувателно решение №7/31.07.2017 г. по тълк.д .№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС „молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима, поради което ВКС следва да се произнесе с определение, с което да я остави без разглеждане“. В случая молбата на адвокатското дружество не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на основание по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Твърдението в молбата, че поради неспазване на процедурата по призоваване, респ., че не е проведена по надлежния ред в цялост процедурата по обжалване на решенията на СГС и САС, не е обосновано с конкретни факти, сочещи за нарушаване на съответни процесуални правила, които да са лишили молителя от възможност да участва в първоинстанционното или във въззивното производство ( отделен е въпросът, че молителят е участвал в тези производства и в срок е обжалвал както първоинстанционното, така и въззивното решение). Според мотивите към т.10 от цитираното по-горе тълкувателно решение преценката за съответствието на изложените обстоятелства като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал.1 ГПК, е изцяло в правомощията на ВКС, който следи за редовността на молбата за отмяна служебно. Ето защо доколкото в случая процесната молба за отмяна на влязлото в сила решение „a priori“ не покрива фактическия състав на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, същата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 9, ал. 4 от Наредба №1/2004 г. на ВадвС. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( в редакцията изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.), молителят следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. Л. адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. По изложените съображения, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо търговско отделение,