Определение № 4448 от 07.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2201/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.4 ГПК. С определение № 4236 от 12.12.2023 г. по гр. д. № 2201/2023 г. на ВКС, I-во г. о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 71 от 24.01.2023 г. по в. гр. д. № 1968/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявен от Д. Г. З. срещу Е. В. К.-К. иск по чл.108 ЗС. По същото дело са постъпили две молби: С молба вх. № 14462/22.08.2024 г. Д. Г. З. е поискала да бъде отменено допуснатото с определение № 931/29.02.2024 г. по ч. гр. д. № 529/2024 г. на ВКС, I-во г. о. спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, тъй като е отпаднало основанието за това. С молба вх. № 15702 от 18.09.2024 г. на Е. В. К.-К. е поискано връщане на даденото обезпечение в размер на 2636,39 лв. за спиране на изпълнението. Съставът на ВКС намира, че първата молба е основателна и следва да бъде уважена. С влизане в сила на осъдителното решение по чл.108 ЗС е отпаднало основанието за спиране на изпълнението на въззивното решение по това дело, което не е било допуснато до касационно обжалване от ВКС. По втората молба съдът ще се произнесе след получаване на становище от насрещната страна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,