Определение № 360 от 15.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2281/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с чл.121 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: Г. А. С. и М. Х. С., и двамата от [населено място], са депозирали молба, вх.№244/12.01.2016 г., с която са поискали по гр.д.№1273/2014 г. на ВКС, IV г.о., тълкуване на определение №903/15.7.2014 г. по посоченото дело. С разпореждане от 14.01.2016 г. докладчикът по делото е разпоредил изпращане на делото на Добричкия окръжен съд, като се е мотивирал, че решението по същество е постановено по него и тълкуване следва да бъде направено на неговото решение. Срещу разпореждането от 14.01.2016 г. е подадена частна жалба от Г. А. С. и М. Х. С. с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. За да се произнесе по същество по частната жалба настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира следното: Частната жалба е неоснователна. По естеството си определение №903/15.7.2014 г. по гр.д.№1273/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.288 ГПК, не формира сила на пресъдено нещо. Единственото правно действие на това определение е, че стабилизира актът на въззивния съд, с който спорът е разрешен по същество. Именно въззивният акт формира сила на пресъдено нещо по спора и евентуално негова неяснота може да бъде искано да бъде тълкувана. Поради това разпореждането, което е предмет на обжалване е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,