Определение № 10867 от 09.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9155/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на вр.и.д. председател на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДА „ДРВВЗ“) - гр. София срещу Определение № 1880 / 29.06.2023 г., постановено по адм. дело № 1134 / 2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което по искане на „Солвей соди“ АД е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-215/26.04.2023 г. и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № РД-10-336/28.04.2023 г., издадени от председател на ДА „ДРВВЗ“. В частната жалба са наведени възражения за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според частния жалбоподател не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на акта. Развити са съображения, че търговското дружество е имало възможността да създаде нужното ниво на запаси за извънредни ситуации. Посочено е, че дори самото дружество да не разполага със собствени съдови вместимости за съхраняването им, то би могло да делегира създаването и съхраняването им при условията, предвидени в чл. 18, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН). Иска се отмяна на обжалваното определение и решаване на спора по същество, като настоящата инстанция отхвърли искането за спиране. Ответникът - „Солвей соди“ АД в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Намира първоинстанционното определение за правилно и иска оставянето му в сила. Върховният административен съд приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С административния акт са определени на „Солвей соди“ АД нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2023г. - 30.06.2024г. по видове, съгл. чл.2 ал.1 ЗЗНН: котелни горива – 46 334,571 тона; разпоредено е на търговското дружество да приведе нивото си на запаси за извънредни ситуации в съответствие с определеното по т.1, като създаде до 01 юли 2023г. количествата при спазване условията на чл.30 ал.1 ЗЗНН; търговското дружество е задължено да съхранява запасите за извънредни ситуации по т.1 за срок до 30.06.2024г. „Солвей соди“ АД е химическо производствено предприятие, „джойнт венчър“ между Група Солвей, Белгия с приблизително 75 % участие, и Група Шишеджам, Турция с приблизително 25 % участие. Дружеството притежава фабрика за производство на сода (натриев карбонат или калцирана сода – лека и тежка, и натриев хидрогенкарбонат или сода бикарбонат) и топлоелектрическа централа (ТЕЦ) – „ТЕЦ Девня“ ЕООД. Посочено е, че основното гориво за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия в ТЕЦ са твърди фосилни горива, като се използва смес (микс) и нефтен кокс – некалциран (подобно на въглища / кокс твърдо вещество от нефтен произход, ползвано за техен заместител), които се оксидират в специални парагенератори (котли). Задълженото лице не използва котелно гориво („мазут“) и не разполага с инсталации (съдове/резервоари) за складиране и съхранение на нефт и нефтопродукти. Видно от водения от ДА „ДРВВЗ“ регистър по чл. 7, ал.1, т.4, б.“в“ ЗЗНН на регистрираните складове за съхранение на нефт и нефтопродукти, публикуван на интернет страницата й, „Солвей соди“ АД не фигурира като съхранител по смисъла на §1, т.12 от Допълнителните разпоредби на ЗЗНН. С Определение № 1531/01.06.2023 г., постановено по първоинстанционното дело, съдът след извършване на служебна справка в деловодната система, приема за установено, че по идентични казуси със страни ДА“ДРВВЗ“ гр. София и различни търговски дружества осъществили внос на нефтен кокс, който е използван от дружествата само за гориво има образувани административни дела №№1236/2022 г.; 1181/2021 г. и 1183/2021 г. По първите две дела са отправени преюдициални запитвания до СЕС за тълкуване на разпоредбите на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009г. за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и член 2, буква „г“ от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Света от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор. По отправените запитвания са образувани дела С-428/2022г. на СЕС и С-784/22 г. на СЕС. Във връзка с горното, първоинстанционният съд спира производството по делото до приключване на производствата по дело С-428/2022г. на Съда на Европейския съюз и дело С-784/2022г. на Съда на Европейския съюз. Впоследствие от търговското дружество е депозирано процесното искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-215/26.04.2023 г. и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № РД-10-336/28.04.2023 г., издадени от председател на ДА „ДРВВЗ“. В искането за спиране на изпълнението на разпореждането е посочено, че след издаването му, до момента на подаване на искането са възникнали нови факти и обстоятелства, които установяват възможност за причиняване на вреда на дружеството от предварителното му изпълнение. По отношение на твърдяните нови обстоятелства е посочено, че адресатът на разпореждането е в обективна невъзможност да изпълни същото, тъй като след връчването му от дружеството са предприети действия за създаване на определените с оспореното разпореждане количества запаси за извънредни ситуации, като същите могат да се съхраняват от задължените лица само в лицензирани складове, регистрирани по реда на чл.18 ЗЗНН и съгласно тази норма възможностите на задължените лица за формиране на запас са – чрез съхранение в собствен лицензиран склад или посредством влагането на определеното количество запас от нефтопродукти при външен съхранител – друго лице, което разполага с лицензиран склад. Посочено е, че „Солвей соди“ АД не притежава такива складове, тъй като не търгува с течни горива. Посоченото обосновава единствената възможност за създаване на запас за извънредни ситуации – влагане на определените количества запас в регистрирани складове за съхранение на запаси от нефт и нефтопродукти – собственост на други съхранители /външен съхранител/, с който да се сключи договор са съхранение и да се заплаща ежемесечен наем за склад. В тази връзка е извършена справка в регистъра на регистрираните складове за съхранение на запаси от нефт и нефтопродукти по ЗЗНН, поддържан от ДА „ДРВВЗ” /представена разпечатка/ и „Солвей соди“ АД се е обърнало със запитвания към всички собственици на регистрирани складове, относно възможността да вложи в техните складове определеното му количество запас. По отправените запитвания са получени отговори от „Лотус ойл трейд“ ЕООД гр. Плевен, което е посочило, че има възможност за съхранение на ограничено количество до 17 хиляди тона котелно гориво при цена от 5лв. на тон на месец и цена за продажба от 920 лв. на тон без ДДС. „Лук ойл нефтохим Бургас“ АД е заявило възможност за съхраняване на дизелово гориво. Същото е предложението и на „ДМВ Петрол“ ЕООД. Искания до складодържатели от ЕС не са отправяни, защото количеството, което може да се съхранява при тях е до 50% от определения резерв, а до момента не е открит капацитет за останалите 50% в български складодържатели. При горната фактическа обстановка, първоинстанционният съд намира искането за основателно. Определението е правилно. Нормативното предписание на чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК налага извод, че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон следва да е мотивирано с реалната възможност за настъпване на имуществена или неимуществена вреда за жалбоподателя, която при условията на алтернативност може да е значителна или трудно поправима. Във всички случаи частният интерес на жалбоподателя следва да е приоритетен и противопоставим на обществения интерес, възприет от законодателя с регламентираното в чл.8, ал.3 ЗЗНН изключение от принципа за суспензивен ефект на подадената жалба. При преценката за доказаност на наличието на предпоставките, разписани в чл. 166, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд обосновано е поставил спиране на допуснатото предварително изпълнение. Искането за спиране на предварителното изпълнение е подкрепено с доказателства за наличието на нови обстоятелства, настъпили след издаване на оспорения административен акт, водещи до причиняване на значителни и трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на разпореждането, с което са изпълнени предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. След като дружеството не разполага с лицензирани складове, то не би могло да изпълни разпореждането, което определя задължение за създаване на запаси за извънредни ситуации в общ размер на 46 334,571 тона. В тази връзка след получаване на разпореждането, задълженото лице – адресат на оспорения акт, е предприело действия по установяване на свободните вместимости при други съхранители-собственици на регистрирани складове за съхранение на нефт и нефтопродукти. От представените отговори по запитванията до собственици на регистрирани складове за съхранение на нефт и нефтопродукти, не се установяват свободни вместимости, които да покрият недостигащия на задълженото лице обем. Липсата на достатъчно свободни вместимости при останалите собственици на регистрирани складове в страната по см. на чл.18, ал.1, т.1 ЗЗНН следва да бъде квалифицирана като ново обстоятелство, обосноваващо извод за значителни и трудно поправими вреди за дружеството. Доказано е полагане на всички усилия от страна на дружеството и изчерпване възможностите по чл.18 ал.1 т.1 и т.2 ЗЗНН – съобразно данните от приложените писмени доказателства към молбата. Заявените в жалбата съображения са обосновани с представени писмени доказателства и последицата от предварително изпълнение на разпореждането биха били вреди от обхвата на предвидените в чл.166, ал.2 АПК. При наличие на основателни доводи за настъпване на труднопоправими вреди и неблагоприятни последици от предварителната изпълняемост на разпореждането, искането за спиране е основателно във връзка и с принципа на съразмерност (чл.6 ал.2 АПК). Безспорно дружеството би могло да се възползва от възможността да делегира създаването и съхраняването на част от определените му нива на запаси на икономически оператори и/или съхранители, както и на централни структури за управление на запасите на други държави-членки на Европейския съюз по реда на чл. 18, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗНН, в какъвто смисъл са изложени доводи в частната жалба. Посочените от административния орган начини за намаляване на неблагоприятните последици от обжалваното разпореждане по реда на чл. 18, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗНН действително са допустими и предвидени в закона, но приложението им също е свързано със значителни разходи по заплащането на тези услуги. В чл. 18, ал. 1 ЗЗНН изрично е предвидено, че делегирането е за сметка на задълженото лице. По горните съображения обосновани и в съответствие с чл. 166, ал. 2, вр. 4 АПК са изводите на съда, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на разпореждането би могло да причини на оспорващия значителни и трудно поправими вреди. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1- во, предл. 1- во АПК, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,