Определение № 221 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4478/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение № 260083 от 17.06.2021 г. по в.гр.д. 170/2021г. на АС - Пловдив, с коeто е отхвърлен иск с правно основание чл.26 ЗЗД. Жалбоподателят- С. И. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване. Формулирано е искане за отмяна на постановеното въззивно решение. Жалбоподателят - „Гимарстрой“ ООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване Третото лице помагач – Й. Р. В. не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 287, ал.1 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от „Гимарстрой“ ООД против С. И., в качеството ѝ на наследник по завещание на Г. Г. починал на 03.10.2019 г. и оставил за наследник по закон - третото лице помагач в производсвото Й. В., иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение пето ЗЗД за прогласяване за нищожен като привиден на сключения на 13.12.2018 г. договор с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том ..., рег. № ..., дело № 467/13.12.2018 г. на И. И. – Нотариус рег. № 230 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив, с който „Гимарстрой“ ООД като продавач е прехвърлил на Г. В. Г., в качеството му на купувач, правото на строеж на самостоятелен обект в сграда - апартамент № ..., със застроена площ от 64,10 кв. м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня – тоалетна, склад и тераса, като общата площ на апартамента и общите части възлиза на 84,28 кв. м., ведно със 7,505% идеални части от поземлен имот с идентификатор № ... ,в град Пловдив [улица]. Ищцовото дружество е поддържало, че за да не се обременява финансово дружеството при евентуална продажба на апартамента, било взето решение правото на строеж върху този обект да бъде прехвърлено на бившия съдружник Г. Г., с уговорката след продажбата на апартамента парите от продажбата да постъпят по сметка на дружеството и с тях да се довърши кооперацията. Поддържало е също така, че правото на строеж върху обекта, предмет на сделката, е привидно, тъй като обща цел на страните по договора не е била преминаването на собствеността. По делото е установено че „ Гимарстрой „ ООД е вписано в ТР на 28.05.2008 г. със съдружници и управители М. Д. и Г. В. с равно дялово участие / по 50 % /, а на 03.06.2018 г. е вписана промяна в регистрираните обстоятелства, Г. е освободен като управител и съдружник и вместо него за съдружник е приета С. И. / 50 % дялово участие /– на основание договор по чл. 122 от ТЗ от 11.05.2018 г. и решение на ОСС, управител е само М. Д. Установено е, че дружеството е собственик на правото на строеж на самостоятелен обект в сграда - апартамент № ..., находящ се на етаж Втори, със застроена площ от 64,10 кв. м в [населено място], предмет на атакуваната сделка, а купувачът Г. бил съдружник в дружеството до м.май 2018 г. Установено е, че на 12.12.2018 г. купувачът Г. е внесъл по същата банкова сметка на дружеството сума в размер на 35 000 лв. с посочено основание покупко – продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], а в декларацията към преводното нареждане е посочено, че произхода на средставата е спестявания. Установено е, че Г. Г. е починал на 01.10.2019 г., като наследник по завещание се легитимира ответника И.. Видно от представения смъртен акт е, че починалият е оставил и наследник по закон – неговата майка встъпила като трето лице помагач по делото. Установено е, че в първо открито съдебно заседание е допуснато встъпването на Й. В., наследник по закон на Г. Г., като трето лице-помагач на страната на ответницата, като същата чрез процесуалние си представител в отговор на исковата молба е поддържала, че предявеният иск е неоснователен. Съдът е приел, че според чл. 165, ал. 2 ГПК и трайната съдебна практика за установяване на симулацията е необходимо представянето на писмено доказателство - обратен документ, удостоверяващ действителните отношения между договарящите, като в случай, че страната не разполага с такъв може да бъде представен и друг документ, изхождащ от насрещната страна, от съдържанието на който може да се предположи, че обективираното в договора съгласие е привидно. Посочено е, че и при наличието на документ или изявление на противната страна пред държавен орган, които разколебават изразената воля и пораждат съмнение за привидния характер на договора, е допустимо пълното съдържание на отношенията между договарящите и действителната им воля, да бъдат разкрити и чрез други доказателства, включително и гласни. Прието е, че в тежест на дружеството – ищец е да установи, че процесния договор е привиден, а до датата на приключване на съдебното дирене по делото не е представени нито обратен документ, нито начало на писмено доказателство, поради което и не са допустими и поисканите гласни доказателства. Съдът е приел, че съвкупната оценка на доказателствата не обосновавата еднозначен и категоричен извод, че страните по договора не са желаели настъпването на правните му последици, както и че ищецът и праводателят на ответницата не са имали воля да бъдат обвързани от договор за покупко-продажба, като са го сключили само, за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Въззивният съд е приел, че признанието на иска от ответната страна в качеството ѝ на наследник по завещание на купувача по договора не съставлява нито изходящо от последния писмено доказателство, нито негово изявление пред държавен орган по смисъла на чл. 165 ал. 2 изр. 1 от ГПК, правещо вероятно твърдението на ищеца – продавач по сделката за нейната привидност. Посочва се, че съгласието на ответника – наследник по завещание за разпит на свидетели само по себе си - при липса на казаните по-горе начало на писмено доказателство и/или изявление, не преодолява забраната привидността да се установява със свидетелски показания. Съдът е приел, че недопускането на поискан свидетел на основание чл. 165 ал. 2 изр. 1 от ГПК не поражда за съда задължение нито да извършва отново доклад на делото, нито да отлага същото при липса на заявени други доказателствени искания от страните, като изрично е посочено, че решението не е постановено на основание признание на иска. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателката С. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значие за спора: за задължението на въззивния съд за всестранно и пълно изследване на събраните по делото доказателства и доводите на страните, допустими ли са свидетелските показания за установяване на абсолютна симулация при условията на чл. 165, ал.2 ГПК след като аз съм наследник по завещание и съм ответник по делото и съм признала иска и съм поискала да бъде разпитан свидетеля, следва ли да бъде конституирано трето лице помагач по делото при направено признание на иска от ответната странастрана и при липса на изрична разпоредба в законa, която да легитимира процесуалното въздействие на подпомагащата страна на ответника, върху валидността или правните последици на извършеното от него признание на иска и фидуциарните сделки само по Закона за договорите и финансово обезпечение ли са допустими. Посочени са решения по тълкуване разпоредбите на чл. 165, ал.2 ГПК. Поддържат също, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ЗЗД за допускане на касационно обжалване, тъй като мотивите на съда не следват от събраните доказателства. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят „Гимарстрой“ ООД, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от знание за спора: допустими ли са свидетелските показания за установяване на абсолютна симулация при условията на чл. 165, ал.2 ГПК, когато наследник е и ответник по делото и в контекста на направено от него признание на иска, следва ли да бъде конституирано от съда трето лице помагач по делото при направено признание на иска от ответника и при липса на изрична разпоредба в закона, която да регламентира процесуалното въздействие на подмомагащата страна на ответника върху валидността или правните последици на извършеното от него признание на иска, фидуциарните сделки подвид на симулацията ли са, като при тях стрнаите отдават временно значение на явната сделка или следва да се разглеждат като допустими по Закона за договорите и финансовото обезпечение, представлява ли липсата на нов доклад съществено процесуално нарушение и представлява ли съществено процесуално нарушение направеното признание на иска от ответника непрекратяването на съдебното дирене и недаването на подходящ срок, който дружеството да заяви дали иска постановяване на решение, основано на признанието на иска, и длъжен ли е въззивния съд да отстрани това нарушение на първоинстанционния съд, когато това изрично е поискано с въззивната жалба. Поддържа се, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, асъщо така, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ЗЗД за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че касационната жалба на С. И. следва да се остави без разглеждане. Същата е ответник по предявен срещу нея иск с правно основание чл.26 ЗЗД, който е отхвърлен от въззивния съд с обжалваното от нея решение. Правото на обжалване предпоставя интерес от обжалването. Такъв би бил налице когато решението засяга претендирано от обжалващия материалноправно положение, каквото засягане не е налице, поради което не е налице и интерес от търсената с касационната жалба защита. В случая с касационната жалба не се търси защита на претендирано от жалбоподателката право, нито се оспорва претендираното от ищеца право. Признанието на иска пред първоинстанционният съд от ответицата не обуславя интерес от търсена с касацианната й жалба защита. Що се касае до жалбата на „Гимарстрой“, то настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане в нея въпроси и на сочените основания. Относно въпросите касаещи допустимостта на свидетелски показания съдът се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Според същата гласни доказателства са допустими в случаите, когато са поискани от наследниците, срещу които е насочена и само в този случай не важи забраната на чл.164 ГПК, което е приел и въззивният съд. Допустимо е събиране на гласни доказателства за установяване на симулация, когато ищците са наследници по закон на праводателя по сделката, която е насочена срещу тях и това следва от установеното в чл.165, ал.2 ГПК изключение от принципа за недопустимост на свидетелски показания. Наследниците на страна по сделка могат да установят нейната привидност със свидетелски показания без представяне на писмени доказателства, ако сделката е насочена срещу тях. Атакуваната сделка не препятсва реализирането на правата на наследниците на приобретателя по нея. В случая съдът не е приел, че сключеният между наследодателя на ищците и дружеството договор е фидуциарен (договор на доверие), но дори и естеството на фидуциарните сделки, като подвид на симулацията съобразно практиката на ВКС обективирана и в решение № 461 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2010 г. на IV – г.о., може да се разкрие само с доказателствата, допустими от закона. Въззивният съд в съотвествие с практиката е приел, че не допустимо по иск на дружеството да се установи с гласни доказателства, че той е сключен с цел след при настъпването на едно ново обстоятелство приобретателят да прехвърли правото на собственост обратно на дружеството. Жалбоподателят – дружеството ищец, не е наследник на приобретателя по сделката, поради което не намира приложение разпоредбата на чл.165, ал.2 ГПК, която изключва ограниченията за доказване симулативността на увреждащия акт по отношение на тази категория лица. Що се касае до въпросите представлява ли липсата на нов доклад съществено процесуално нарушение и представлява ли съществено процесуално нарушение направеното признание на иска от ответника и непрекратяването на съдебното дирене и недаването на подходящ срок, който дружеството да заяви дали иска постановяване на решение, основано на признанието на иска, и длъжен ли е въззивния съд да отстрани това нарушение на първоинстанционния съд, когато това изрично е поискано с въззивната жалба, то същите не съставляват общо основание за допустимост на касационното обжалване, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда за неоснователост на предявения иск с правно основание чл.26 ЗЗД. По отношение на въпроса: следва ли да бъде конституирано от съда трето лице помагач по делото при направено признание на иска от ответника и при липса на изрична разпоредба в закона, която да регламентира процесуалното въздействие на подмомагащата страна върху валидността или правните последици на извършеното от ответника признание на иск, съдът не е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС. Според същата третото лице-помагач е от допълнителните страни в производството, които не са страни в материално правоотношение, което е предмет на исковото производство, като не притежават и право на иск за защита на това право. Това трето лице встъпва или се привлича в производството за да подпомага в свой интерес главната страна в полза на която е встъпило или която го е привлякла. Същото трябва да има интерес от постановяване на решение в полза на главната страна, която подпомага, който трябва да е пряк и да произтича от това, че съдебното решение ще окаже въздействие не само върху правното положение на главната страна, но и върху това на третото лице-помагач. Доколкото встъпването на третото лице-помагач става по инициатива на самото лице, то в този случай третото лице само се съгласява да бъде обвързано от извършените до момента на встъпването му процесуални действия и те да му бъдат противопоставими. В константната практика на ВКС е застъпена тезата, че трето лице може да встъпи когато е налице висящ процес между лица различни от него, и е налице интерес от постановяване на решение в полза на подпомаганата страна, тъй като поставеното решение би рефлектирало върху правното положение на третото лице. В случая въззивния съд не е постановил своето решение в отклонение на посочената практика, доколкото не е спорно, че постановеното решение би рефлектирало в правната сфера на встъпилото трето лице доколкото по делото е констатирано, че между третото лице помагач и ответника в производството е налице правен спор по чл. 30 ЗН, с предмет възстановяване на запазената част от наследството на Г. Г., което обуславя интереса на Й. Г. да встъпи като трето лице помагач по дело По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато по касационната жалба на „Гимарстрой“ ООД. По изложените съображения, съдът