Определение № 8567 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 657/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалният си представител юрк. Велчева за допълване на определение № 3199 от 18.03.2024 година, постановено по адм. дело № 657/2024 година по описа на ВАС, в частта за разноските. В молбата се твърди, че съдът следва да допълни определението си и да присъди разноски в посочен размер за двете съдебни инстанции. Касационното производство е приключило с определение № 3199 от 18.03.2024 г., с което е обезсилено решение № 5853/09.10.2023 г. по адм. дело № 8166/2021 г., по описа на Административен съд София-град и производството по делото е прекратено, поради направен отказ от жалбата на „Топлофикация - Перник“ АД срещу Решение Ц-26/01.07.2021 година на КЕВР в обжалваната му част по точка 11, като е заявено и обстоятелството, че дружеството не поддържа и касационната жалба. Ответната страна – „Топлофикация - Перник“ АД, чрез адв. Церовски, в писмен отговор изразява становище за неоснователност. Останалите страни не изразяват становище. Върховен административен съд, в настоящият състав на трето отделение, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. Разгледано по същество, е основателно по следните съображения: С определението, чието допълване се иска е прекратено производството и решението на първоинстанционния съд е обезсилено поради отказ от оспорване на административния акт. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се направи до приключване на делото в съответната съдебна инстанция, реално да е осъществено процесуално представителство, за което да е представено надлежно пълномощно. В случая искането за присъждане на разноски и в двете инстанции е направено своевременно, чрез процесуален представител, упълномощен от ответника с приложено пълномощно по делото. Неоснователно е твърдението в писмения отговор на „Топлофикация - Перник“ АД, че искането не следва да се уважава, тъй като КЕВР не е представила списък с разноските по см. на чл. 80 ГПК. Видно от данните по първоинстанционното дело ответната страна КЕВР, чрез юрк. Велчев е представила списък по чл. 80 от ГПК, с който са претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и за платен депозит за допълнителна експертиза в размер на 1000 лева, с приложен платежен документ за извършено плащане. От първоинстанционното решение е видно, че съдът е осъдил „Топлофикация - Перник“ АД, с ЕИК 113012360, да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сума в общ размер на 1 200 лева, от които за допълнителна експертиза 1 000 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правната помощ. Това решение поради оттегляне на жалбата срещу административния акт е обезсилено. Настоящият състав намира, че тази сума следва да се присъди, тъй като с поведението си дружеството е станало причина за завеждане на делото. За касационната инстанция действително не е представен списък по чл. 80 ГПК във връзка с чл.144 АПК, но в случая това обстоятелство не води до недопустимост на искането по чл. 248, ал.1 ГПК, тъй като искането не е за изменение на определението в частта за разноските, а за неговото допълване, т.е. попадаме в хипотезата на т. 8 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според която: липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски (какъвто е настоящия случай) не е основание да се откаже допълване на решението/определението в частта за разноските. Ето защо и за настоящата инстанция също следва в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., тъй като разноските са претендирани своевременно, а именно с отговора на касационната жалба. По изложените съображения искането за допълване на съдебния акт, в частта за разноските следва да бъде уважено, като се осъди Топлофикация - Перник“ АД да заплати на КЕВР сумата в общ размер на 1 400 лева, представляваща сторени от ответника разноски за двете инстанции. Водим от горното, тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение