Определение № 5851 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5084/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), приложими на основание чл. 216а, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба от „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, [адрес], представлявано от управителя Б. Б., срещу Определение № 354 от 16.04.2026 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК) по преписка, вх. № КЗК-287/27.03.2026 г., с което на основание чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 от ЗОП е оставила без уважение искането на искането на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка на кмета на община Първомай за одобряване на промени в условията по обявена процедура с предмет: „Реконструкция на общински път PDV 1213 Първомай - Бяла река - Православен - Драгойново - Буково в участък от км 6+317, 45(0+000 ЛОКАЛЕН КМ ) до км 11 +825(5+507, 55 ЛОКАЛЕН КМ)", вписана в Регистъра по обществените поръчки към АОП под уникален номер 00646/2026-0002. Жалбоподателят е релевирал доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата са изложени твърдения, че Комисията неправилно е извела извод за липсата на предпоставките за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, поради което прави искане за отмяната на обжалвания акт и постановяване на друго определение по съществото на спора, с което да бъде наложена исканата на основание чл. 204, ал. 1 от ЗОП временна мярка „спиране на процедурата“. Ответникът – кмета на община Първомай, редовно уведомен не взема становище по жалбата. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 216а, ал. 1 от ЗОП и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледани по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на "ПАРСЕК ГРУП" ЕООД срещу Решение № F819419 от 05.03.2026 г. на кмета на община Първомай за одобряване на промени в условията по обявена процедура по вид „открита процедура“ за възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет. По направеното искане е постановено обжалваното определение, с което КЗК е оставила без уважение искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка. За да постанови този резултат КЗК на първо място е приела, че жалбоподателят, който иска налагането на временната мярка, носи и доказателствената тежест да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че обжалване на решението за откриване на процедурата не спира изпълнението. Счела е, че жалбоподателят не е изложил аргументи, подкрепени с доказателства, които да послужат като основание за преценка, че интересите на страните и по-специално като участници в процедурата, които ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. По отношение на изложените доводи за допуснати нарушения на ЗОП Комисията е посочила, че към настоящия момент не може да се произнесе по безспорен и категоричен начин дали са извършени сочените нарушения при откриване на процедурата, които водят до опорочаване на решението за откриването й, тъй като по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество. На следващо място Комисията, след задълбочена преценка на възможните последици от налагането на временната мярка, е приела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху обществото. Изводът е направен с оглед предмета на обжалваната обществена поръчка, който е от важно обществено значение, тъй като с изпълнението на предмета на поръчката се цели своевременно извършване на строително-ремонтите дейности, обслужваща както живущите в района, така и транзитно преминаващите автомобили. Счела е, че в конкретния случай забавянето на изпълнението на процедурата ще рефлектира негативно върху интересите на обществото и в частност достъпа на граждани до инфраструктура, която изпълнява основна роля при придвижването им и осигуряване достъп до услуги. КЗК се е позовала и на забраната по чл. 112, ал. 8 от ЗОП, съгласно която възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата и е приела, че дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя и на останалите участници ще бъдат защитени в максимална степен до окончателното решаване на спора по същество. По изложените мотиви КЗК е приела, че са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, превишават ползата от нейното налагане и на това основание е оставила без уважение искането за налагане на временна мярка. Обжалваното определение е правилно. Настоящият съдебен състав счита, че КЗК законосъобразно е тълкувала и приложила разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 2 и 3 от ЗОП. С първата норма от цитираните норми е регламентирано, че подадената жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата“. Следователно законодателят е преценил, че е в обществен интерес оспорването на решение за откриване на възлагателна процедура да не спира процедурата и това е общият приложим принцип. Като отклонение от това правило е предвидена възможността за налагане на временна мярка, но само по изключение - при искане от страна на жалбоподателя и при условията, регламентирани с текста на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. Съобразно тази норма Комисията се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В ал. 3 от визираната разпоредба е предвидено, че КЗК може да не наложи временна мярка в случай, че отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане, поради което Комисията извършва преценка на възможните последици предвид интересите на страните в производството и следва да обсъди последиците от спирането на процедурата преди всичко във връзка с обществения интерес. В конкретния случай, противно на наведените от жалбоподателят твърдения за необоснованост на оспореното определение, КЗК е съобразила предмета на поръчката, възможните последици от налагане на временната мярка с оглед всички интереси, които могат да се увредят, при което обосновано е приела, че мярката не следва да бъде наложена, след като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. Настоящият състав счита, че КЗК е извършила обективна преценка на интересите по чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП и предвид предмета на поръчката и възможността за засягане на широк кръг лица имащи необходимост от достъпна инфраструктура, която изпълнява основна роля при придвижването им и осигуряване достъп до услуги. Неоснователни са наведените оплаквания, че КЗК не е съобразила като потенциално засегнат интерес необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура. Мотивите в тази връзка са насочени към въпроси, които касаят решаването по същество на спора относно законосъобразността на атакуваното пред КЗК решение, които не са предмет на настоящото производство. Правилно в случая е прието, че ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане - предвид етапа, на който се намира провежданата процедура. Наред с това е отбелязано, че възложителят може да сключи договор с избрания изпълнител едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизането в сила на обжалваното решение, а разходването на обществените средства за услугата по предмета на обществената поръчка ще се осъществи едва след сключване на договора за изпълнение. Отделно от това жалбоподателят, както в първоначалната жалба пред КЗК, така и в подадената частна жалба не представя конкретни доказателства, от които да се направи извод, че с продължаването на процедурата неговите интереси ще бъдат увредени по необратим начин. Също така не може да има спор, че общественият интерес е с предимство пред интереса на конкретен правен субект, независимо дали този интерес е икономически, юридически, търговски или професионален. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП и чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение,