Определение № 2763 от 27.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4973/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на „Блек сии спортс България“ ЕООД с искане за допълване на постановеното по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело определение № 1685 от 01.04.2026 г. в частта за разноските. Релевирани са доводи за направени от дружеството разноски по производството, които следва да му се присъдят. Ответниците по молбата А. С. П. и С. Г. П. в законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК са подали отговор, навеждайки възражения за неоснователност на искането поради липса на доказателства за направените от дружеството разноски и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл. 248 ГПК с искане за допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските е направено в едномесечния срок от постановяването му, предвид неговата необжалваемост, и от надлежно легитимирана страна – ответника „Блек сии спортс България“ ЕООД по касационната жалба, подадена от А. С. П. и С. Г. П., поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледано по същество направеното с молбата искане е неоснователно. С постановеното по настоящото дело определение по реда на чл. 288 ГПК въззивното решение по гр. дело № 159/2023 г. по описа на Апелативен съд – Б. е допуснато до касационно обжалване в частта, с която Община Поморие е осъдена да заплати поравно на А. С. П. и С. Г. П. сумата 63 316.16 лева – обезщетение, предмет на подадената от общината касационна жалба. Със същото определение въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в частта, с която са отхвърлени предявените от А. С. П. и С. Г. П. против „Блек сии спортс България“ ЕООД искове за заплащане поравно на сумата 54 753 лева, представляваща обезщетение за изградена от тях стопанска сграда върху 193 кв.м от имот № * по КВС на [населено място], общ. П., предмет на подадената от А. С. П. и С. Г. П. касационна жалба. По тази касационна жалба ответник е молителят „Блек сии спортс България“ ЕООД, който е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и е направил искане за присъждане на разноски по производството. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК по обжалваната с тази касационна жалба част от въззивното решение по предявените срещу дружеството искове, на основание чл. 296, т. 3 ГПК, същото е влязло в сила, т.е. определението по чл. 288 ГПК в тази част представлява акт по чл. 81 ГПК и в него като такова липсва произнасяне по искането за разноски на ответното дружество. Затова искането му, направено с настоящата молба, следва да се разгледа като такова по реда на чл. 248 ГПК относно определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските. Претендираните разноски от молителя „Блек сии спортс България“ ЕООД според представения от него списък по чл. 80 ГПК (л. 127 – 128 от делото), които се иска да бъдат възложени на насрещната страна по производството – ищците А. С. П. и С. Г. П., представляват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лева. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението - т. 1 от ТР № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Доказателства обаче такива разноски реално да са направени от дружеството липсват. Те не се установяват и от представения от ответното дружество (понастоящем молител) договор за правна защита и съдействие от 16.02.2024 г. (л. 85 от делото). Уговореното с този договор адвокатско възнаграждение не е за изготвяне на отговор и защита по касационната жалба на А. С. П. и С. Г. П. и за разноските за осъществяването на които би могла да възникне материалноправната отговорност за тях по арг. от чл. 78 ГПК. Последното е за отговор на касационна жалба на Община Поморие, по която дружеството не е ответник като насрещна страна по производството (арг. от чл. 287, ал. 1 ГПК), респ. за него не е налице интерес от подаване на отговор и не възниква отговорност за разноски. Ето защо, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.