Определение № 142 от 23.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 449/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от Ц. А. Г. от [населено място] против разпореждане № 51744/08.12.2015г. на Варненски районен съд – ХХV с. по гр.д. № 5134/2013г., с което е върната молба за отмяна вх. № 28574/24.09.2015г. и молба за отмяна вх. № 28549/24.09.2015г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното разопреждане, тъй като частната жалбоподателка е подала уточнителна молба, несъобразена от В. при произнасянето с обжалваното разпореждане. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения: По идентична частна жалба е било образувано ч.т.д. № 19/2016г. на ВКС, ТК,ІІ т.о. Същото е приключило с определение № 47/20.01.2016г., с което се отменя разпореждане № 51744/08.12.2015г. на Варненски районен съд – ХХV с. по гр.д. № 5134/2013г. и делото е върнато на В. за администриране на двете молби за отмяна като обща молба за отмяна. Настоящата инстанция намира, че е налице процесуална пречка за съществуването на правото на частна жалба, на осн. чл.299, ал.1 ГПК. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд