Определение № 8433 от 11.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3411/2025 г.

Производството по делото е по чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от В. Д. В., чрез адв. Казанджиева, срещу Определение № 2041 от 06.03.2025г., постановено по адм. дело № 237/2025 г. на Административен съд (АС) - Хасково.

С обжалваното определение съдът отхвърля жалбата на В. В. против Решение рег. № 272000-544/09.01.2025 г., издадено от Х. В. Х.-полицейски инспектор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково, с което е отказано възобновяване на производството по издаване на Заповед за задържане с рег. № 272зз-45/23.11.2023 г., по описа на ОД на МВР –Хасково, на лицето В. Д. В., инициирано с искане с вх. № 125300-19882/25.11.2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково.

Частният жалбоподател поддържа, че под нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни към момента на издаване на заповедта за задържане, следва да се приеме заключението от съдебно-химическата експертиза, според която не е установено наличие на забранени вещества в кръвта на жалбоподателя. Иска обжалваното определение да бъде отменено, а преписката върната с указания компетентният орган да възобнови производството по издаване на Заповед за задържане на лице с рег. № 272зз-45/23.11.2023 г. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) за двете съдебни инстанции.

Ответникът по частната жалба – Х. В. Х.-полицейски инспектор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково не изразява становище по жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С обжалваното определение административният съд отхвърля жалбата на В. срещу Решение рег. № 272000-544/09.01.2025 г., издадено от Х. В. Х.-полицейски инспектор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково, с което е отказано възобновяване на производството по издаване на Заповед за задържане с рег. № 272зз-45/23.11.2023 г., по описа на ОД на МВР –Хасково, на лицето В. Д. В., инициирано с искане с вх. № 125300-19882/25.11.2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково.

За да постанови обжалвания правен резултат, първоинстанционният съд възприема фактическите обстоятелства, установени и посочени в административния акт, както и правните изводи на органа. Решаващият съд заключава, че не е налице една от основните предпоставки за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 от АПК - да са налице нови обстоятелства, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство и са от съществено значение за издаването на акта. В тази връзка съдът приема, че заключението на изготвената в хода на досъдебно производство по описа на Районна прокуратура (РП) - Хасково за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК) токсикохимична експертиза, на която В. се позовава и сочи като ново обстоятелство, няма характеристиките на такова по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, тъй като експертното заключение е налице след издаване на заповедта за задържане на жалбоподателя, повод за чието издаване е управление на МПС от същия след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съдът достига до извод, че заключението от експертизата, както и изходът от наказателното производство, приключило с Постановление от 07.10.2024г. на РП - Хасково за прекратяване на досъдебното производство не представляват нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, респ. не обосноват основателност на искането за възобновяване на административното производство.

Определението е неправилно.

Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че изоставя досегашната си практика, обективирана в определение № 12129/12.11.2024г., постановено по адм. д. № 10343/2024г. по описа на ВАС.

Съгласно чл. 99, т. 2 АПК нови обстоятелства са такива факти от действителността, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателства за установяването им. Тези факти не следва да включени във фактическия материал при издаването на административния акт, но да имат съществено значение спрямо спорното правоотношение, т. е. ако биха били установени към този момент, биха обусловили друг правен резултат. Новите писмени доказателства като основание за възобновяване може да са новооткрити или новосъздадени, но те трябва да се отнасят до факти, които са съществували към момента на издаване на административния акт, и за страната да е било обективно невъзможно да се снабди с тях, въпреки че е положила дължима грижа. В обсъждания казус с експертното заключение е удостоверен факт от обективната действителност, съществувал към момента на издаване на влязлата в сила заповед за задържане на жалбоподателя. Възлагането на експертиза и приобщаването й към доказателствения материал са в изпълнение на правомощията на органите на досъдебното производство да установят по надлежен ред управлявал ли е жалбоподателят моторно превозно средство (МПС) след употреба на наркотични или упойващи вещества. Въз основа на експертното заключение досъдебното производство е приключило с постановление за прекратяване поради липса на престъпление след влизане в сила на заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Несъмнено е, че жалбоподателят не разполага с фактическа и правна възможност да удостовери по надлежен ред същественото за отговорността му обстоятелство, а именно, че не е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични и упойващи вещества, т.е. непълнотата на доказателствения материал към момента на провеждане на административното производство по издаване на заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не се дължи на небрежно отношение от негова страна. В изложения контекст, основният спорен въпрос по делото е дали тези нови обстоятелства, разгледани на плоскостта на фактическия състав на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, са от значение и са съществени по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК за законосъобразността на акта и съответно обосновават ли основание за възобновяване на административното производство.

С Наредба № 1 от 19.07.2017 г., издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, е регламентиран редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства (МПС), трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:

1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;

2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста;

3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

От данните по делото е видно, че жалбоподателят не приема резултата от полевия тест, поради което му е издаден талон за лабораторно изследване. При решаване на спорния въпрос административният съд не съобразява разпоредбата на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, според която, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста, установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Следователно в тази хипотеза законодателят приема фактът на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на моторното превозно средство да се доказва с лабораторно изследване. Това от своя страна означава, че релевантният факт за административнонаказателната и наказателната отговорност на лицето ще се установи в един по-късен момент спрямо този на прилагане на ограничителната мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с ново доказателствено средство. Достоверността на твърдяното обстоятелство от жалбоподателя, че не е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол не е било възможно да се потвърди към момента на издаване на заповедта за задържане, но установяването му по надлежния ред представлява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК от значение за издаване на акта и е основание за възобновяване на административното производство. Ето защо заключението на токсикохимичната експертиза относно факта, че частният жалбоподател не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, има съществено значение за изясняване на спорното правоотношение и ако установеният с нея факт бе станал известен към момента на издаване на заповедта за задържане, би довел до друг краен резултат.

Действително при издаване на заповед за задържане по реда и на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, съществено за преценката за прилагане на принудителната административна мярка е налице ли са достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление от задържаното лице. При обективиран резултат от проверката с техническо средство на водача на моторното превозно средство за управление под въздействие на алкохол и/или наркотичните вещества, са налице данни prima facie за извършено правонарушение и органът разполага с правомощие да прецени и издаде заповед за задържането му по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Прилагането на принудителната мярка се основава на необходимостта от защита на обществения интерес и сигурност, като целта на задържането е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Проверката за законосъобразността на тази преценка на правоохранителния орган на основанията по чл. 146, т. 1 – 5 АПК е предмет на редовното съдебно производство. След влизане в сила на административния акт по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, когато се установи по надлежен ред, че лицето не е шофирало под въздействие на алкохол, наркотични вещества или техни аналози, т. е. не се потвърдят данните, послужили като основание за задържането му, целта на производството по чл. 99, т. 2 АПК не е да се подложи на ревизия преценката на административния орган да издаде заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР според съществувалите данни към момента на издаване на акта, а да се гарантира правото на справедлив процес на лицето въз основа на новооткритите факти и обстоятелства от значение за отговорността му.

По изложените съображения, настоящият състав на ВАС, пето отделение приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени и да се постанови ново определение по същество, с което оспореното пред първоинстанционния съд решение бъде отменено и административната преписка се върне на административния орган за произнасяне по искането на В. при спазване на указанията по прилагане на материалния закон, додени в настоящото определение.

Воден от горното, ВАС, състав на пето отделение