Определение № 235 от 20.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1565/2021 г.

Образуваното пред ВКС производство по т.д. № 1565/2021 г., въз основа на касационни жалби, подадени от двете страни – В. И. Г. и „Първа инвестиционна банка“ АД, е приключило с постановяване на определение № 333 от 27.05.2022 г., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 10084 от 22.01.2021 г. по в.гр.д. № 334/2020 г. на Софийския апелативен съд.

След приключване на касационното производство в неговата първа фаза, по делото са постъпили:

1. Молба с вх. № 5116 от 13.06.2022 г., подадена от адвокат Р. И. – процесуален пълномощник на В. Г., с искане за присъждане на възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 3 439.05 лв. за оказана безплатна правна помощ за изготвяне на отговор на касационната жалба на банката. Твърди се, че искане в този смисъл е направено с отговора, представен е списък по чл.80 ГПК и договор за безплатна правна помощ. По съображения в молбата, се иска изменение на определението на ВКС по реда на чл.248 ГПК.

2. Молба с вх. № 5789 от 05.07.2022 г., подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез процесуален пълномощник, с искане за освобождаване, на основание чл.282, ал.5 ГПК, на внесеното от банката обезпечение, по сметка на ВКС, в размер на 96 968.24 лева. Към молбата са приложени съобщение по висящото изп.дело и преводно нареждане за сума в общ размер на 148 850 лв., внесени по специалната сметка на ЧСИ рег. № 838.

След извършена размяна на книжата, по делото са постъпили отговори от насрещните страни по подадените молби с правно основание чл.248 и чл.282, ал.5 ГПК.

Ответната банка оспорва допустимостта и основателността на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение и по съображения в писмения отговор моли за отхвърляне на молбата.

В. Г. е заявила положително становище по искането на банката за освобождаване на обезпечението.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Молбата по чл.248 ГПК е процесуално допустима. Доводите на ответника по тази молба за недопустимост на искането, поради липса на представен списък по чл.80 ГПК, не могат да се споделят. Освен, че по делото е представен такъв списък, наличието му, в случая, не съставлява процесуална предпоставка за допустимост на молбата за допълване на определението по чл.288 ГПК, в частта за разноските. В този смисъл е Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в т.8, в което са разграничени двете хипотези по чл.248, ал.1 ГПК. Прието е, че представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Доводите на ответника по тази молба за липса на основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА, поддържани и в предходни фази на исковото производство, са преклудирани. Основателно е обаче възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за селективното производство, с оглед разпоредбата на чл.9, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, вкл. усилията на защитата при упражняването на процесуални права. В случая, касационното производство е приключило с постановяване на определението по чл.288 ГПК. С оглед реализираната процесуална защита от адвокат Р. И., изразяваща се в подаване на отговор на касационната жалба на банката, адвокатското й възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, в размер на 2882 лв., подлежи на редукция съгласно чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004 г., или дължима е сума в размер на 2 161.50 лева.

Молбата за освобождаване на внесеното от банката обезпечение в производството по приложеното ч.т.д. № 679/2021 г. по описа на ВКС, II т.о., е основателна. Сумата от 96 968.24 лв. се намира по сметката на ВКС за обезпечения, което е счетоводно удостоверено, а видно от приложените към молбата доказателства е, че дължимите на ищцата суми по образуваното /преди влизане в сила на въззивното решение/ изп.дело, са изцяло погасени от банката. След удовлетворяване на кредитора за присъденото вземане, то е отпаднало и основанието за задържане на сумата по специалната сметка на ВКС.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение