Определение № 60344 от 28.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1568/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 12285 от 13.07.2021 г., депозирана от М. Н. К., чрез процесуален пълномощник, срещу разпореждане от 28.06.2021 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, десети състав, по в.гр.д. № 3909/2020 г., в частта, с която е оставена без уважение постъпила от М. К. молба за издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху главница от 30 000 лв. за периода от 21.06.2016 г. до 24.04.2018 г. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на разпореждането. Изразено е несъгласие с изтъкнатия от съдията-докладчик довод, че първоинстанционното решение в тази му част е влязло в сила. Частната жалбоподателка твърди, че с насрещната въззивна жалба на застрахователната компания е било атакувано първоинстанционното решение не само за размера на главницата – за разликата над 30 000 лв. до присъдения размер от 50 000 лв., но и в частта относно законната лихва за посочения период. Именно с оглед на предмета на обжалване от ответника, СГС е издал изпълнителен лист съобразно влезлите в сила части на постановеното първоинстанционно решение – за главница от 30 000 лв., ведно със законна лихва от 25.04.2018 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.407, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативен съд, постановено на основание чл.404, т.1, предл.второ ГПК по молба за издаване на изпълнителен лист. За да откаже издаването на изпълнителен лист за законната лихва върху главницата от 30 000 лв. за периода от 21.06.2016 г. до 24.04.2018 г., съдията-докладчик от Апелативен съд – София е приел, че първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила и компетентен да го издаде е СГС. Разпореждането в атакуваната му част е постановено непосредствено след обявяване на въззивното решение под № 700/23.06.2021 г. /преди връчване на преписи от него на страните по делото/. С посоченото решение е присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди на ищцата в размер на 5 000 лв., или общо 55 000 лв., ведно със законната лихва от 21.06.2016 г. В частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над 30 000 лв. до 50 000 лв., предмет на насрещната въззивна жалба, първоинстанционното решение е потвърдено. В диспозитива на въззивния съдебен акт е отразено, че в останалата част решението на СГС е влязло в сила. Макар и последната констатация на апелативния съд да не е съобразена изцяло с предмета на насрещната въззивна жалба, към момента на настоящото закрито заседание атакуваното разпореждане следва да се прецени като правилно, предвид следното: Въззивното решение, в частта, с която е счетена за неоснователна жалбата на ответната застрахователна компания досежно размера на присъденото от СГС обезщетение за неимуществени вреди, е влязло в сила като необжалвано пред ВКС. Не е депозирана касационна жалба и срещу допълнително присъденото от апелативния съд обезщетение. Преклудирана е и процесуалната възможност на ЗК“Лев Инс“ АД да иска допълване на въззивното решение, след като с него съдът не се е произнесъл изрично по насрещната въззивна жалба, в частта, относно дължимата законна лихва върху сумата от 30 000 лв. за периода от 21.06.2016 г. до 25.04.2018 г. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че към настоящия момент компетентен да се произнесе по молбата на М. К., в частта й относно законната лихва върху сумата от 30 000 лв., е именно Софийски градски съд, съгл. чл.405, ал.2, предл.първо ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение