Определение № 1805 от 10.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4043/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Ц. Б. срещу решение № 410/24г. на Врачански окръжен съд, с което е отхвърлен иска му по чл. 2б ЗОДОВ, предявен срещу Козлодуйски районен съд за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бавно правосъдие. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС, взе предвид следното: Ищецът е навел следните твърдения в исковата молба: Гражданско дело №1013/22г., което било образувано по негова искова молба за плащане на трудово възнаграждение на 25.07.22г. било насрочено за разглеждане в открито заседание чак на 12.09.23г.. Нарушено било правото му на разглеждане на делото в разумен срок, поради което е поискал обезщетение в размер на 5001лв. неимуществени вреди. В срока за отговор ответникът Козлодуйски районен съд е направил следните възражения: В периода от 18.07.22г. до 26.07.22г. на съдията- докладчик са били разпределени общо 59 броя дела. Определението за насрочване било по чл. 140 ГПК, а не просто разпореждане за насрочване на делото в открито заседание. Този период- от образуването на делото до неговото насрочване включвал две съдебни ваканции, през които делото не можело да се разглежда. Отговорът на исковата молба постъпил на 12.08.22г., когато било поискано конституиране на трето лице помагач и ответникът предявил обратен иск. Обратният иск бил оставен без движение и след отстраняването на нередовността, били разменени книжата по делото и отговор от третото лице бил получен на 23.12.22г.. В същия този период съдията- докладчик бил в отпуск поради временна нетрудоспособност по силата на 5 броя болнични листове- съответно за 4, 8, 30, 20 и 14дни. В този период били разпределени общо на съдията- докладчик 403 броя граждански и наказателни дела. Делото било с фактическа и правна сложност- имало отклонение в страните и в предмета на делото- били предявени три обективно съединени иска, било конституирано трето лице помагач и срещу него бил предявен обратен иск. Въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Общата продължителност на делото било 1г. и 4 месеца, което не било „неразумен срок“. Отклоненията във връзка с предмета и страните по делото, както и значителният обем доказателствен материал обосновавали по- дълъг срок за разглеждане и решаване на делото. Спорът не подлежал на разглеждане по правилата на „Бързото производство“, тъй като искът бил за плащане на допълнително възнаграждение от 10% и за плащане на възнаграждение за извънреден труд. Това не бил спор относно правото на труд и правото на възнаграждение, поради което бързината за разглеждане на делото не била от първостепенно значение за ефективността на закрилата. Въззивният съд е приел, че забавата се претендирала за период от около 8 месеца- от постъпилият отговор на третото лице до постановяване на определението по чл. 140 ГПК. Но делото било с нормална обща продължителност. Съдията- докладчик бил отпуск поради временна нетрудоспособност през този период- общо 76дни. В този период съдията- докладчик бил изпълнявал и функциите на административен ръководител, което отново било обективна пречка. През време на ползването на отпуск поради болест не било възможно да се преразпредели делото или да се командирова съдия от друг съд, тъй като болничните листове не били последователни, а спорадични. В този период Козлодуйският районен съд работил с незапълнен съдийски щат и съдиите били с над средната натовареност на районните съдилища. В касационната жалба се оспорват изводите на въззивния съд, че били налице обективни пречки за разглеждане на делото в разумен срок, а пречките били субективни и делото било забавено поради липса на организация. В изложението са формулирани следните въпроси: Могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в което делото могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ: отпуск на съдията- докладчик; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната; съдията- докладчик заема длъжността административен ръководител; незапълнен щат от съдии? Може ли евентуалното бързо разглеждане на делото от въззивната инстанция да компенсира забавянето на делото от първа инстанция? Включва ли се в периода на разглеждане и решаване на делото от първа инстанция администрирането на въззивната жалба? ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Първият формулиран въпрос е без значение за изхода на делото, защото обективната отговорност се изключва при непреодолима сила съгласно съдебната практика и доктрината. В този случай срокът на забава спира да тече. Непреодолимата сила е непредвидимо или непредотвартимо събитие с извънреден характер. Съдебната ваканция и ползването на платен отпуск са законови пречки за разглеждане и решаване на делото, и този срок от време не се включва в срока на забавата, тъй като през това време по силата на закона делото не подлежи на разглеждане и решаване. Съдебната ваканция е времето през което са упражнява правото на отпуск, а последното е основно трудово право и уреждането му в закона не противоречи на ЕКПЧ, респективно на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Съгласно чл. 81 ЗСВ съдията- докладчик се замества или се командирова друг на негово място, когато е възпрепятстван да изпълнява задълженията си. Възпрепятстването не включва ползването на платен отпуск, а непредвидими и непреодолими обстоятелства. В последния случай, когато обстоятелствата са непреодолими за по – продължителен срок, то тогава е необходимо да се замести съдията- докладчик или да се командирова друг на негово място, респективно, когато възпрепятстването е било преодолимо в кратък срок, но тогава отпада необходимостта от заместване или командироването на друг съдия. Натовареността на съдията- докладчик, когато е било непредвидимо и непреодолимо обстоятелство, и когато е с извънреден характер, примерно 59 разпределени дела за 1 седмица, 403 общо наказателни и граждански дела за периода, едновременно изпълнение и на административни функции, непопълнен съдийски щат и невъзможност за своевременно заместване на съдията- докладчик, както е в случая, също следва да се квалифицира като форс мажор за срока необходим за преодоляване на причината за забава, за да се създаде нужната организация за изпълнение на задължението да се даде правосъдие в разумен срок. Освен това определението по чл. 140 ГПК е най- трудоемката работа на първа инстанция, тъй като съдията- докладчик проверява допустимостта и редовността на иска, както и на другите искания и възражения на страните, произнася се по всички предварителни въпроси и по доказателствените искания. Доколкото определението по чл. 140 ГПК има характер на Проект на доклад по делото, то съдът посочва правопораждащите факти, квалификацията на иска, отделя спорното от безспорното, указва как се разпределя доказателствената тежест и дава указание за кои релевантни факти не се сочат доказателства. Именно определението по чл. 140 ГПК е предпоставка за това делото след това да се разгледа и реши в разумен срок, както е в случая- делото е насрочено в 1- месечен срок, след това е разгледано в едно заседание с приемане на съдебно- счетоводна експертиза и е постановено решение в 1- месечен срок. Доколкото разумния срок за постановяване на съдебно решение е 3- месечен срок, то по аналогия и за определението по чл. 140 ГПК следва да се приеме, че 3- месечния срок е разумен срок за произнасяне на съда. Всичките изброени обстоятелства са взети предвид от въззивния съд, и е отчетена общата продължителност на производството пред първата инстанция, за да се стигне до крайния извод за липса на бавно правосъдие, поради което не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК по този първи формулиран въпрос. Вторият и третият въпрос са неотносими към спора между страните, предмета на делото и предмета на доказване, доколкото съдържат в себе си хипотеза, която не попада в настоящия случай. Вторият въпрос включва хипотеза на постановено въззивно решение, а третият въпрос хипотеза, когато е забавено администрирането на въззивната жалба. И двете хипотези са извън предметния обхват на делото. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО