Определение № 93 от 07.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 923/2014 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано, по направено искане с разпореждане № 1586/21. 05 .20 14 г., по нохд № 998/2014 г, на съдията – докладчик при Районен съд гр. Русе, за промяна в подсъдността, основано на чл. 36, ал. 2 и чл. 4 3, т. 1 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането на посочените основания е основателно и следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе по направеното искане, съобрази следното: С разпореждане № 829/13.05.2014 г., съдията докладчик при Районен съд гр. Ловеч е прекратил съдебното производство по нохд № 401/2014 г. и го е изпратил по подсъдност на Районен съд гр. Русе с мотивировката, че престъплението е довършено в гр. Русе. С посоченото по – горе разпореждане на съдията – докладчик при Русенския районен съд, е било прекратено съдебното производство и повдигнат спор за подсъдност, тъй като не се приемат съображенията на съдията – докладчик от гр. Ловеч за довършеността на престъплението. Също така се прави и искане делото да бъде разгледано от Ловешкия районен съд, тъй като по – голямата част от участниците в процеса са от или в близост до този съдебен район. От приложения обвинителен акт по делото е видно, че изпълнителното деяние на измамата е започнало на територията на гр. Ловеч, като последната сума преведена от пострадалата от гр. Русе, е била получена лично от подсъдимия в Ловешкия затвор. Следователно изпълнителното деяние е довършено с получаването на имотната облага в затвора гр. Ловеч и делото следва да се разгледа от Ловешкия районен съд. В този смисъл са и реш. на ВС 317/73 г. на 2-ро н.о., 586/89 г. на 1-во н.о. Посоченото от Русенск ия т район ен съд и друго основани е за промяна в подсъдността, е чл. 4 3, т. 1 НПК, т. е., “когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд”. Видно от списъка на лицата за призоваване, приложен към обвинителния акт подсъдимият, както и 13 от свидетелите, са от района на Ловешкия районен съд, а други 7 от гр. В. Търново и гр. Габрово, което е значително по близко до гр. Ловеч. При тези данни, настоящата инстанция счита, че са налице условията и на двете посочени основания – на чл. 36, ал. 2 НПК – за довършеността на престъплението и на чл. 4 3, т. 1 НПК – подсъдимият и 20 от общо 24 участниците в процеса, са от и по – близо до съдебния район на Ловешкия районен съд, п оради което делото следва да бъде изпратено за разглеждане от Район ен съд гр. Ловеч. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение