Решение № 13162 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13655/2015 г.

Решение № 13162 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13655/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - В. Т. при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ - гр. В. Търново, пл. "Ц." №... против решение № 401/27.10.2015 г. на Административен съд - В. Т. /АСВТ/, постановено по адм. д. № 623/2015 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000414001716-091-001/15.05.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - В. Т. - В. Т. Д. на длъжност началник сектор "Ревизии" в ИРМ М., възложила ревизията, и от Е. Л. П., на длъжност старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 334/7.08.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо, второ и трето АПК. Основно те се свеждат до следното: 1. Протоколите за извършените насрещни проверки на доставчиците не са оспорени от жалбоподателя в хода на съдебното производство като официални документи и неправилно съдът е игнорирал тяхната доказателствена сила. 2. В производство по реда на чл. 122 ДОПК органът по приходите има задължението да установи само наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, което се свежда до данни за укрити приходи. Съдът не е зачел презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК за вярност на фактическите констатации в РА до доказване на противното. 3. От страна на доставчиците в хода на ревизионното производство са представени писмени обяснения и достатъчно писмени доказателства, установяващи предаването на стоките по процесните фактури на ревизираното дружество. 4. Искането на ревизираното дружество за извършване на корекции в подадените от него декларации по ЗДДС за м. юни и м. юли 2014 г. представлява признание за получаването на стоките. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "К. С. ВТ" ЕООД против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "К. С. ВТ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. "Д. Б." №..., вх. ..., ет. ..., ап. ... - оспорва същата чрез управителя и представляващ дружеството Х. П. Х. по съображения, изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № Р-04000414001716-091-001/15.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 334/7.08.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП. Със същия в производството по реда на чл. 122 ДОПК са установени задължения за ДДС в размер на 454.15 лв. и лихви за забава в размер на 36.36 лв. за данъчните периоди м. юни и м. юли 2014 г. във връзка с две неосчетоводени фактури, издадени от "Б." ЕООД и "Р." АД. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК и отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, като същият е без пороци, засягащи процесуалната му законосъобразност. За да отмени РА, той е обосновал извод за това, че не е доказано предаването и получаването на стоките, описани във фактурите, от доставчиците на сочения в тях получател. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Великотърновския административен съд като валидно и допустимо, постановено съобразно приложимите материалноправни норми на ЗДДС. На основание чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство е образувано с издаването на заповед за възлагане на ревизията /ЗВР/ № Р-04000414001716-020-01/21.10.2014 г., издадена от В. Т. Д. на длъжност началник сектор "Ревизии" в ИРМ М., която има изискуемото по чл. 113, ал. 1 ДОПК съдържание. Със същата са определени органите по приходите, които следва да извършат ревизията, както и ръководителят на ревизията - Е. Л. П., на длъжност старши инспектор по приходите . ЗВР е издадена от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед № 532/25.08.2014 г. Първоначалната ЗВР е изменена с две следващи ЗВР, като с тези заповеди е продължен срокът за извършване на ревизията. РА е издаден от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.). С оглед изложеното законосъобразен е изводът на съда за това, че РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, предвид мълчаливата отмяна на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК като противоречаща на тази на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в какъвто смисъл е и приетото решение на ОСС на ВАС, както и отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, засягащи правото на защита на ревизираното лице или представляващи пречка за осъществяване контрол за законосъобразност върху РА при съдебното му обжалване. След като е обсъдил всички, събрани в хода на ревизионното производство, и съдържащи се в преписката писмени доказателства, съдът правилно е установил фактите по делото и е извел обоснован извод за това, че предаването и приемането на стоки, описани в процесните две фактури, не е доказано. Фактурите, съдържащи само подпис на лицето, което ги е съставило, и отразяването им по съответните счетоводни сметки в счетоводството на доставчика "Б." ЕООД /за другия доставчик такива данни не са налице/ не доказват прехвърляне на правото на разпореждане като собственик със стоките по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 относно Общата система на ДДС, за да се приеме, че жалбоподателят ги е получил и след това ги е продал с обичайната за дейността си надценка без да отчете приходи от продажбите им и без да начисли ДДС за осъществените от него облагаеми доставки на трети лица със същите стоки. Неоснователен е доводът на касатора, че от доставчиците при извършените им насрещни проверки са представени достатъчно документи, доказващи осъществяването на доставките. От страна на "Р." АД са представени само фактури, издадени от негови доставчици, доказващи придобиването на стоките и договор за наем на магазин и складово помещение, в което се твърди, че това дружество извършва търговската си дейност. От страна на "Б." ЕООД освен коментираните по-горе журнали на счетоводни сметки е представена също фактура за закупуване на климатици от "А. К." ЕООД в потвърждение на това, че дружеството е разполагало с климатика, описан във фактурата, ведомост за заплати, в която фигурират петима шофьори, свидетелство за регистрация на товарен автомобил "П. Б.". От разпечатката за извършените пътувания с автомобил "П. Б.", изготвена за нуждите на самото дружество, не може да се установи нито датата, нито адреса във В. Т., до който товарният автомобил е извършил превоз. Не е допуснато твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение, свързано с преценката на доказателствената сила на протоколите за извършените на доставчиците насрещни проверки. Съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от него и пред него действия и изявления и за установените факти и обстоятелства. Изготвените протоколи за извършени насрещни проверки удостоверяват изпращане и връчване на искания за представяне на писмени обяснения и документи на доставчиците и съдържат описание на представените документи. Същите не доказват с обвързваща съда доказателствена сила на официални документи спорните по делото факти относно получаването на стоките от ревизираното дружество. Съдът е изложил в своето решение мотиви за това защо приема, че органът по приходите не е доказал наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК. Същите са правилни, основават се на констатациите на самите ревизиращи органи и на протокол за извършена проверка на ревизираното дружество № 0026262/4.13.2015 г., установяващ наличните стоки при извършената инвентаризация и отчитането на оборота с фискално устройство. Установено е, че наличните стоки съответстват на счетоводните данни. Нарушения при воденето на счетоводството и липсата на документи също не е констатирана. Касаторът възразява само по отношение на обстоятелството по т. 2. За да е налице презумпция за продадени от ревизираното дружество стоки на трети лица, във връзка с които са реализирани и укрити приходи, е необходимо да е безспорно установено получаването на стоките и неосчетоводяване на издадените фактури, съответно липсата въобще на счетоводна отчетност, която би позволила прилагането на ДДС и контрола върху него от данъчната администрация. В този случай държавите членки могат да считат такива пропуски за данъчна измама. /решение на СЕС от 5 октомври 2016 г. по дело С-576/15/. С оглед изложеното не може да се приеме тезата на касатора, че органите по приходите са доказали наличието на данни по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и следва да се съобрази презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Искането в жалбата на ревизираното дружество за извършване на корекции в подадените от него декларации по ЗДДС за м. юни и м. юли 2014 г. е заявено алтернативно в случай, че РА бъде потвърден, и същото не може да бъде преценено като признание за това, че данъкът, определен с РА, се дължи, след като всички наведени в тази жалба доводи са свързани с незаконосъобразността на този РА и всички твърдения в нея са за това, че стоките по фактурите не са получени. С оглед така изложените съображения решението на ВТАС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора неоснователна е и претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, първо отделение