Определение № 2603 от 29.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1094/2024 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Столична община, представлявана от главен юрисконсулт М. А., срещу определение № 3032 от 07.12.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3137/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 10816 от 15.09.2023 г., постановено по гр.д. № 839/2023 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането за привличане на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД като трето лице - помагач на страната на ответника. Касаторът излага твърдения, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго определение, с което да бъде допуснато конституиране по делото на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД като трето лице - помагач на страната на Столична община. Допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните три въпроса: 1. Има ли задължителни реквизити, които трябва да са налице при конституиране на трето лице - помагач по чл. 219 от ГПК? При липсата на кои реквизити е налице обосновано недопускане на искането по чл. 219 от ГПК? 2. Достатъчно ли е да е налице правен интерес за страната, която иска привличането, за да е основателно искането за привличане на трето лице - помагач? 3. Липсата на мотиви или необосновани такива води ли до недопустимост и отмяна на обжалваното определение? Ответникът по жалбата, В. Б. Б., чрез адв. А. Г., с подадения отговор на частната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 9, б. "а" от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване. Този съдебен акт на въззивния съд не попада в предметния обхват на разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, защото не прегражда развитието на производството, доколкото третото лице не е главна страна в процеса и иск срещу него може да се предяви в отделно производство, респ. с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С обжалваното въззивно определение Софийският апелативен съд е потвърдил определение № 10816 от 15.09.2023 г., постановено по гр.д. № 839/2023 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането за привличане на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД като трето лице - помагач на страната на Столична община /ответник по делото/. Ето защо, обжалваното определение не подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, а частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Предвид изхода на делото на адвокат А. Х. Г. от САК, който е представлявал безплатно В. Б. Б., следва да се присъди съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение