Определение № 83 от 19.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 664/2018 г.

Производство по чл. 307 ГПК. Поискана е отмяна на влязлото в сила решение № 42/10.02.2017 на Плевенския окръжен съд по гр.д. № 924/2016, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение. Молителят ** „И. В.”, П. иска да бъде спряно изпълнението на влязлото в сила решение на основание чл. 309, ал. 1 ГПК, тъй като изпълнението му би довело до неоправдани промени и размествания в утвърдените графици на училището за текущата учебна година. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че се претендира отмяна на съдебно решение, в чиято осъдителна част са присъдени парични суми, намира, че исканото спиране може да бъде постановено след внасянето на обезпечение в размер на 4.084,66 лева. В останалата част съдебното решение е проявило действие и доколкото то не подлежи на принудително изпълнение, не може да бъде спирано. Не може да бъде постановено спиране на изпълнението нито на установителните, нито на коститутивните съдебни решения. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение