Определение № 197 от 18.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2879/2021 г.

ВКС18.08.2022 г.докладчик Маргарита Соколова

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение № 260332/09.06.2021 г. по в. гр. д. № 963/2020 г. на Хасковския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Т. К. и Х. Г. К. чрез адв. М. Г., срещу определение № 260332/09.06.2021 г. по в. гр. д. № 963/2020 г. на Хасковския окръжен съд, с което решение № 260122/09.04.2021 г. по същото дело е допълнено в частта за разноските, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на Ж. И. Ж., И. Ж. И. и Д. Ж. С. сумата 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционния съд. Изложените доводи са за неправилност на обжалваното определение и е отправено искане за отмяна на същото.

От ответниците Ж. И. Ж., И. Ж. И. и Д. Ж. С. не е подаден отговор.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, насочена е срещу определение, с което въззивният съд се е произнесъл по въпроса за изменение на съдебно-деловодните разноски, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съгласно приетото в т. 24 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

При разглеждане на частната жалба по същество Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното:

С решение № 260122/09.04.2021 г. по в. гр. д. № 963/2020 г. Хасковският окръжен съд е отменил постановеното по делото пъррвоинстанционно решение и вместо него е:

  • прекратил производството по предявения от И. Т. К. срещу Ж. И. Ж., И. Ж. И. и Д. Ж. С. иск за установяване право на собственост по отношение на 1/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор 77195.736.52 по кадастралната карта на [населено място], придобита по наследство от Т. И. Д., починал на 14.07.1985 г., поради недопустимост на иска;
  • прекратил производството по предявения от И. Т. К. и Х. Г. К. срещу Ж. И. Ж., И. Ж. И. и Д. Ж. С. иск за установяване право на собственост по отношение на 1/3 ид. ч. от същия имот, придобита в режим на съпружеска имуществена общност по силата на договор за издръжка и гледане, сключен с н. а № 38/1993 г., поради недопустимост на иска в тази част;
  • отхвърлил предявения от И. Т. К. и Х. Г. К. срещу Ж. И. Ж., И. Ж. И. и Д. Ж. С. иск за установяване право на собственост по отношение на 2/6 ид. ч. от имота, придобити в режим на съпружеска имуществена общност по силата на договор за издръжка и гледане, сключен с н. а. № 38/1993 г.;
  • отхвърлил предявения от И. Т. К. и Х. Г. К. срещу Ж. И. Ж., И. Ж. И. и Д. Ж. С. евентуален иск за установяване право на собственост по отношение на 2/6 ид. ч. от имота, придобити в режим на съпружеска имуществена общност по давност;
  • осъдил И. Т. К. и Х. Г. К. да заплатят на Ж. И. Ж., И. Ж. И. и Д. Ж. С. разноски за водене на делото във въззивната инстанция в размер на 600 лева - адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК въззиваемите са подали молба с искане за изменение на решението в частта за разноските, като им бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 600 лева.

С определението, предмет на частната жалба, въззивният съд е приел, че в случая е налице хипотеза за изменение, а не за допълване на въззивното решение, предвид пропуска да се произнесе по искането на въззиваемите за присъждане на разноски, своевременно поискани и действително извършени при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, дължимостта на които се обуславя от крайния изход на спора - недопустимост и неоснователност на предявените срещу тях искове.

Въззивното решение е обжалвано от въззивниците - ищците И. Т. К. и Х. Г. К., и по тяхната касационна жалба е образувано гр. д. № 2880/2021 г. на ВКС, I-во г. о. С решение по чл. 290 ГПК въззивното решение е отменено и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При това положение и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, според която право да получи разноски по водене на делото има тази страна, в чиято полза съдът е решил делото, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да присъди разноски съобразно изхода на спора.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I -во г. о.

Цитирани разпоредби

4