Определение № 132 от 16.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2142/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба с вх. № 3031/23.03.2018 г. по вх.рег. на ВКС, подадена от [фирма], [населено място], с която се иска допълване на постановеното от Върховния касационен съд, I т.о. определение № 75 от 16.02.2018 г. по т.д. 2142/2017г., като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Ответниците по молбата – [фирма], [населено място] и М. В. Д. от [населено място], накратко и общо оспорват молбата. Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. С определение № 75 от 16.02.2018 г. по т.д. 2142/2017 г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение № 87 от 18.04.2017 г. по в.т.д. № 22/2017 г. на Варненски апелативен съд, като висящността на производството, приключила с посоченото определение е била обусловена от подадена касационна жалба от [фирма], [населено място] и М. В. Д. от [населено място]. Ответникът по касация – настоящ молител - [фирма], [населено място], е заявил, чрез своя процесуален представител – адв. А. Р. своевременно искане за присъждане на направените в касационно производство разноски, с отговора на касационната жалба, като е представил както заверено копие от редовно пълномощно, удостоверяващо процесуалните права на адв. Р., така и договор за правна зашита и съдействие, от който се установява, че страните са се договорили, а [фирма], [населено място] е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, определя правото на разноски на ответника, съразмерно с отхвърлената част на иска, поради което същите следва да бъдат присъдени. По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделениe