Решение № 459 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2009 г.

Решение № 459 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. П. срещу решение № 141 от 27.05.2009г по гр. дело № 278/2009 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 788 от 20.12.2008 г., поправено с решение от 28.01.2009 г. по гр. д. № 5179/2008г на Пернишки районен съд, по трудов спор за незаконосъобразно прекратяване на трудов договор със заместник- кмет по чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА . Обжалвано е решението по уважен иск на Б. К. Б. с правно основание основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за обезщетение поради оставане без работа, въззивният съд е потвърдил отмяната на заповед № 50 от 21.07.2008г поради липса мотиви в нея и ищецът е възстановен на заемата преди уволнението длъжност "заместник- кмет" Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон с оглед възприетото от въззивния съд, че и за този случаи на прекратяване на трудовото правоотношение, т. е при прекратяване на правомощията и уволнение на зам. кмет съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА включително, законът изисква мотивираност на заповедта. Съображения за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението са изложени в жалбата. Ответникът в касационното производство Б. К. Б. оспорва наличието на отменителни основания в писмен отговор. С определение № 1365 от 09.11.2009г състав на III г. о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280, ал. 1т. 3 от ГПК по въпроса дали разпоредбата на чл. чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА съдържа самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение със заместник- кметове на общини, или самото основание се съдържа в други разпоредби на ЗМСМА и Кодекса на труда, с оглед на което е необходимо изричното му посочване в мотивите на заповедта за уволнение. По същия въпрос, обусловил допускане на касационната жалба по настоящето дело включително, Върховен касационен съд, III г. о вече постанови решение № 309 от 30.04.2010г по гр. д. № 898/2009 г. по реда на чл. 290 от ГПК, в което решение, при идентичен случай на оспорване на заповед за уволнение като немотивирана, нормата на чл. 39, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) намери съответно на вложения в нея смисъл тълкуване. Правоотношението, което възниква между заместник-кмета и общината в резултат на назначението по чл. 39, ал. 1 от ЗМСМА е трудово, като разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА в редакцията от ДВ бр. 69/2006 г. е приложима материалноправна норма, съдържаща специално основание за неговото прекратяване. Освобождаването се извършва без предизвестие, със заповед на кмета на общината (района) и по негова преценка, мотивите на този акт не подлежат на съдебен контрол. В доразвитие на вече възприетото от Върховен касационен съд разрешение следва да се добави, че съдържанието на заповед за уволнение на заместник-кмет, в която единствено е цитиран текста на чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА, не поставя въпрос за липса на мотив от формална или съдържателна страна с оглед фактическите основания за уволнение, тъй като законът в този случай не обвързва установяването им с извод за законосъобразност, в рамките на съдебния контрол, съобразно изведената в чл. 360, ал. 1 от КТ подведомственост. По изложените съображения, основателни са оплакванията в жалбата за неправилно прилагане на материалния закон по решаващия въпрос за законосъобразността на уволнението, предприето на основание чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА спрямо ищеца Б. в качеството му на заместник- кмет, при безспорно редовната от външна страна и издадена от компетентен орган заповед № 50 от 21.07.2008г на кмета на Общ. Перник. За да потвърди отмяната на уволнението, въззивният съд е приел, че атакуваната заповед следва да е съдържателно мотивирана с фактически основания и този решаващ извод е неправилен. Настоящата инстанция следва да на направи съответните на закона правни изводи по предявения иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, същият е неоснователен и следва да се отхвърли. Следва да бъдат отхвърлени по същество и обусловените от него искове по за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, със законните последици. С оглед изхода на делото Б. К. Б. следва да заплати на О. П. разноски за всички инстанции, общо установени в размер на 771 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.