Определение № 288 от 04.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 476/2024 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С определение № 117/22.05.2024 г. по внахд № 14/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, производството по делото е прекратено и е изпратено на ВКС за решаване на спор за подсъдност с Окръжен съд – Бургас. Като се запозна с материалите по делото, ВКС установи следното: С решение № 292 от 14.11.23 г. по нахд 924/24 г. ОС –Бургас е наложил на /фирма/ имуществена санкция в размер на 78 630 лв. за нарушение по чл. 13, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 24 от ЗМГО и го е осъдил да заплати разноските по делото по сметка на ОС- Бургас в размер на 600 лв. По жалба на санкционираното лице в АС- Бургас е образувано внахд№ 14/24 г., като с решение №21 от 22.02.2024 г. Апелативният съд е потвърдил решението на ОС- Бургас. След влизане в сила на решението в АС- Бургас е постъпила молба за „допълване на решението“ от представителя на юридическото лице – адв. И. по отношение направеното искане в съдебно заседание за присъждане на направени разноски пред АС в размер на 6940 лв., която съдията- докладчик препратил в ОС- Бургас за произнасяне. Окръжният съд преценил, че не е компетентен да се произнесе по искането и прекратил производството като изпратил същото в АС- Бургас с определение № 298 от 14.03.2024 г. С определение № 11 от 14.05.2024 г. Апелативен съд - Бургас отказал да се произнесе по искането, тъй като компетентността е на ОС- Бургас. За това АС- Бургас повдигнал спор за подсъдност пред ВКС на основание чл. 44, ал. 1 от НПК. Настоящият състав на ВКС намира, че компетентен да се произнесе по молбата на адв. И. за присъждане на направените разноски пред Апелативния съд е Окръжен съд – Бургас по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК вр. чл. 83ж ЗАНН. Това е така, защото независимо, че АС- Бургас е пропуснал да стори това, то не съществува друг процесуален ред, освен този предвиден в чл. 306, ал.1, т. 4 от НПК, тъй като съдебният акт на Апелативния съд е влязъл в сила и той не може да бъде допълнен. Систематитично място на разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК налага извод, че целта на регламентираната разпоредба е да се обезпечи възможност за произнасяне от съда във всички етапи от съдебното производство. Поради това за постановените в процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК съдебни актове е предвиден инстанционен контрол – възможност за тяхното обжалване по реда на глава 22 от НПК, която е изключена в случаите, при които се допълва неподлежаща на касационна проверка въззивна присъда. По настоящото дело АС- Бургас е потвърдил решението на окръжния съд, като неговото решение е окончателно. Пропускът му, касаещ произнасянето по направените разноски, следва да бъде отстранен от окръжния съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като постановеното по този ред определение подлежи на инстанционен контрол. Ето защо, делото заедно с молбата на адв. И. за присъждане на направени разноски, следва да се изпрати на ОС- Бургас за произнасяне в процедура по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение