Определение № 1207 от 04.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2372/2022 г.

Производството е по чл. 247 от ГПК. Образувано е по молба на Гаранционния фонд чрез пълномощника му юрисконсулт М. Габалова, за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 503 от 29.06.2023 г., в частта относно дължимото на адв. Н. Н. Д., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение за безплатно осъществената от него в производството по делото защита на ответниците по касация С. Д. Д. и Демирко С. Д.. В молбата се твърди, че макар в мотивите на определението съдът да е приел, че дължимото на процесуалния представител на страните възнаграждение възлиза на 10 674 лв. с ДДС, в диспозитивната му част той го е присъдил в размер на 8895 лв., без начисления данък. Поддържа се, че това представлява очевидна фактическа грешка и е направено искане за нейното поправяне. С молба от 1.11.2023 г. ответникът по молбата адв. Н. Д. от АК-Шумен, е заявил, че не възразява срещу искането за поправка. Върховният касационен съд, Т. К., състав на І т.о. намира, че молбата е допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в касационното производство и разгледана по същество е основателна. С постановеното по делото определение № 503/ 29.06.2023 г., сезиран с касационна жалба на Гаранционния фонд, съдът не е допуснал касационно обжалване на решение № 92 от 16.05.2022 г., пост. по т.д. № 78/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Доколкото в производството по селекция на касационната жалба ответниците по касация са били безплатно защитавани от адв. Н. Д., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в мотивите на определението съдът е определил дължимото на адвоката възнаграждение в размер на 8895 лв.- по 4447.50 лв. за защитата на всеки от тях, а с ДДС- на 10 674 лв., с оглед представените от адвоката доказателства за регистрацията му по реда на този закон. Същевременно в резолютивната му част съдът е осъдил Гаранционния фонд да заплати на адв. Д. дължимото възнаграждение без начисления върху него ДДС. Трайна е практиката на Върховния касационен съд, че пропускът на съда да се произнесе в диспозитива на съответния акт по част от спорното право, или по претенция на страната, по която е изразил становище в неговите мотиви, представлява очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправяне по реда на чл. 247 от ГПК. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,