Определение № 4236 от 08.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4135/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е молба от Д. Караджова за допълване на решение № 705/22.01.2024 г. по адм. д. № 4135/2023 г. на ВАС, шесто отделение (неточно посочено в молбата като решение № 705/2022 г.) в частта на разноските, към която е приложен списък по чл. 80 от ГПК, видно от който се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство пред Административен съд - София-град в размер на 888.00 лева с включен ДДС. Ответникът по искането – Директорът на ТП на НОИ – София-град, чрез пълномощника ст. юрк Първанов, в писмен отговор излага аргументи за недопустимост, алтернативно за неоснователност на молбата, поради което иска да бъде оставена без уважение. Молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 705/22.01.2024 г. по адм. д. № 4135/2023 г. на ВАС, шесто отделение, е отменено Решение № 999/16.02.2023 г. на Административен съд -София-град, постановено по адм. д. № 9521/2022 г. и вместо него е постановено друго, с което е отменено по жалба на Д. Караджова Решение № 1040-21-731 от 27.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е отхвърлена жалбата на Караджова срещу разпореждане № РВ - 3 - 21 - 01177429 от 11.08.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на доброволно получено парично обезщетение за периода от 19.09.2016 г. до 30.04.2018 г. в размер на 9731,59 лв. За да се произнесе по дължимостта на разноските съдът трябва надлежно да бъде сезиран с искане за присъждане на разноски. Сезирането на съда е надлежно, когато е направено своевременно - до приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция (точка 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012 г.). Съдът не присъжда разноските служебно като за да бъдат присъдени същите е необходимо изрично волеизявление, което следва да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания по делото. В случая в посочения срок пред касационната инстанция не е направено изрично искане за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, включително такива за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред първата инстанция, не са представени доказателства, че такива са реално извършени и не е представен списък на разноските. Искането за присъждане на такива разноски за производството пред първата инстанция е направено едва с подадената молба, с която е поискано допълване на решение № 705/22.01.2024 г. по адм. д. № 4135/2023 г. на ВАС. В касационната инстанция страната трябва да направи до приключване на последното съдебно заседание искане за присъждане на направените разноски, включително и тези, направени в първоинстанционното съдебно производство, за да е налице задължение на касационния съд да се произнесе и по дължимостта на разноските за първата инстанция. Своевременно направеното в първоинстанционното съдебно производство искане за присъждането им, дори когато е надлежно, сезира само първоинстанционния съд и няма действие по отношение на касационната инстанция. С оглед горното касационният съд не е бил надлежно сезиран с искане за присъждане на разноски за първата инстанция, поради което не е дължал произнасяне по отношение на тяхната дължимост. Предвид изложеното молбата за допълване на решението в частта за разноските е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение