Решение № 7956 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10284/2014 г.

Решение № 7956 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10284/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Тед Производство" АД, представлявано от управителя Александър Георгиев Дамянов, чрез пълномощника адв. Стефан Стефанов, против решение № 42/16.07.2014 г., постановено по адм. д. № 223/2012 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 151101504/25.08.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - В. Търново, потвърден от директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (понастоящем Дирекция "ОДОП") и е осъдено дружеството да заплети на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 787.50 лв. В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на решението, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и като необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", предишна дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП в представен писмен отговор и в с. з. оспорва касационната жалба, моли решението да бъде оставено в сила като правилно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5098 лв. за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на "Тед Производство" АД, срещу Ревизионен акт (РА) № 151101504/25.08.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - В. Търново, потвърден от директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (понастоящем Дирекция "ОДОП"), с който за данъчните периоди от м. 04. до м. 12.2006 г., от м. 01. дом. 10.2007 г., от м. 01 до м. 08, м. 11 и м. 12.2008 г., м. 01, м. 02, м. 06, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2009 г. е начислен ДДС общо в размер на 115 551.98 лв. и лихви за забава в размер на 51 323.50 лв. Административният съд е приел, че оспореният пред него РА е действителен и законосъобразен данъчен акт. В подробни мотиви е обосновал тезата, че в хода на ревизионното производство е установено наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК, и като е отчел факта, че ревизираният субект не е попълнил и декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, е приел, че законосъобразно органите по приходите са преминали към определяне на основата за облагане по реда на особените правила на чл. 122 - чл. 124 ДОПК. При обсъждане правилността на определянето на данъчната основа за различните периоди по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, административният съд е обсъдил като неоснователни възраженията на ревизираното дружество, че при определянето на данъчната основа от органите по приходите неправилно не са взети предвид дадените обяснения за счетоводна грешка и представените в тази връзка доказателства за получаване на суми от физически лица- приходни касови ордери и извлечения от банкови сметки. Съобразил е, че с посочените документи жалбоподателят се е домогвал да докаже, че разликите между декларираните и счетоводно отчетените суми представляват парични вноски от акционери и трети лица, които неправилно са осчетоводени по кредита на с-ка 701 "Приходи от продажба на продукция", вместо по кредита на с-ка "Финансови приходи за бъдещи периоди". В тази връзка административният съд е обсъдил обясненията на Иван Ал. Дамянов, Невянка Ив. Дамянова и Александър Георгиев Дамянов, дадени при извършените им насрещни проверки, протокол от общо събрание на директорите на "Тед Производство" АД с дата 15.01.2006 г., представен при повторната ревизия, съгласно който е взето решение за подпомагане и подобряване на работата на дружеството да се приемат финансови приходи от акционери, трети лица и служители на дружеството, но обстойно се е аргументирал защо намира за недостатъчна доказателствената стойност на визираните документи. Така например, решаващият съд е посочил, че размерите на сумите, материализирани в ПКО и банковите извлечения не са обичайни за предоставяне на заемни средства, нито са кратни на номиналната стойност на акциите на дружеството; периодичността на издаването на ПКО е общо за съответния данъчен период, а не потделно за всяка сума - факт, будещ основателно съмнение, предвид необичайността на така възприетия подход. Административният съд се е спрял и на обстоятелството, че от жалбоподателя не са представени никакви други доказателства за основанието за предоставянето на сумите (напр. договори), нито такива за последващо връщане на тези суми или на част от тях на предоставилите ги лица или за "предстоящото увеличаване на капитала" и предоставени възможности за закупуване на акции. Самите трети лица са сключвали договори за банков кредит, за да предоставят на дружеството- жалбоподател средства в заем без лихва, което е лишено от всякаква икономическа логика. Решаващият съд е обсъдил още и факта, че на база записванията в представените дневници за синтетични и аналитични сметки, ПКО и мемориални ордери, от органите по приходите е извършено проследяване на записванията по сч. сметка 411 Клиенти и е установено, че за същите като размер суми, посочени в представените ПКО и МО, са извършени сч. записвания: Дебит сметка 411 Клиенти срещу кредит сметка 701 и Дебит сметка 501 срещу Кредит сметка 411, т. е. продажби, заплатени в брой, като по съответните партиди е вписано, че това са приходи, постъпили от конкретно посочени контрагенти- търговци, както и от граждани. Съдът е отчел факта, че от жалбоподателя не са дадени обяснения на тези записвания. Направен е обобщаващият извод, че ценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото сочат на извършвани продажби на произведена от жалбоподателя продукция, за които не са съставени съответните данъчни документи и които не са намерили отражение в отчетните регистри и СД по ЗДДС на лицето. Тези изводи не се променят и от заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, според което за значителен брой от процесните данъчни периоди не може да се установи наличието в предприятието на "Тед производство" АД на необходимите суровини за производство на продукция, от която да бъдат реализирани приходи в съответните неотчетени размери, съобразно себестойността и продажната цена на продукцията. Анализирайки цитирания извод на вещото лице, съдът е отчел, че предвид поставената от жалбоподателя задача, същият е основан единствено на изчисления за производството на сухи пасти "Портокалка" и "Иглика", като по този начин се борави с презумпция за производство само на тези артикули. Но от счетоводните регистри на ревизираното дружество се установява производство и на други, конкретно визирани от съда артикули, за които е възможно и друго съотношение себестойност/продажна цена. Въз основа на тези водещи мотиви, административният съд е счел РА за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на "Теп Производство" АД срещу него. Така постановеното съдебно решение е правилно. Обосновано и задълбочено, анализирайки събраните доказателства в двете фази на спора, а така също и двете заключения на съдебно-счетоводната експертиза, първоинстанционният съд е направил убедителни фактически изводи за правилните констатации в РА. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест и като се има предвид, че ревизията е по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, който в производството по съдебно обжалване на акта не е установил при условията на пълно насрещно доказване твърдяните от него факти. Съдът е ценил и обсъдил всички представени в хода на ревизията и административното производство писмени доказателства съобразно тяхната доказателствена стойност и във връзка с разпределението на доказателствената тежест при обжалване на РА, съгласно установеното с разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК и правилно е приел, че не са опровергани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ДОПК, като данъчната основа за облагане на ревизираното дружество за съответните периоди е определена в съответствие с материално правните норми при правилно установени обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Правилен е изводът на административния съд, че по делото са налице необорени констатации на органите по приходите, касаещи различни етапи от административното производство, относно извършени осчетоводявания по дебитните сметки на касатора, срещу кредитните, които отразяват извършени продажби в брой на сладкарски изделия (сухи пасти), без същите да са отразени в СД и дневниците за продажба. Обясненията на касатора, че те са резултат на вноски от акционери и трети лица (граждани), както и неправилно осчетоводени парични вноски, не може да обоснове извод, че не се касае до недекларирани приходи от продажба. Основателно ответникът по касация поддържа, че твърденията за направени вноски от акционери и от трети лица, както и за "недостатъчно компетентно лице, водило счетоводството", правилно са възприети от съда като несъстоятелни, тъй като се касае за основни счетоводни понятия, а това от своя страна не кореспондира с поддържаната теза, че в своята цялост счетоводството на дружеството е водено редовно. Още повече, че не са представени и изисканите контролни ленти, дневни отчети и касови книги от ЕКАПФ - обстоятелство, което касаторът пропуска да спомене в касационната си жалба. Изводите на първостепенния съд се подкрепят и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което е налице несъответствие между количеството сладкарски изделия, които могат да се произведат от закупените суровини и счетоводно отразеното, като произведено и съответно продадено количество и в тази връзка липсва основния продукт - брашното, без който не може да се произведат сухите пасти и който не може да бъде заменен с аналог. Що се отнася до оплакването, че съдът неправилно не е основал решението си на заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, то настоящият състав намира същото за неоснователно. съдът е обсъдил това заключение и е посочил съображенията си да не му даде вяра. Същите са обосновани и правилни и касационната инстанция ги споделя изцяло. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като такова е присъдено в размера, визиран в чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение