Определение № 1749 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 882/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба от Р. Ц. П., подадена чрез адв.Попов срещу определение №22883 от 08.11.2024 г. постановено по адм.д.№10935 по описа на АССГ за 2024 г., в частта, с която производството по делото е прекратено на основание чл.159, т.1 АПК. Налице е друга хипотеза предвидена в нормата – по чл.159, т.3 АПК, тъй като ревизионния акт е отменен с решение № 1363 от 07.10.2024 г. на Директора на ОДОП гр.София в срока за обжалване. Отмяната на акта се приравнява на оттегляне на акта, съгласно чл.159, т.3 АПК. Иска се отмяна на определението в оспорената част. Подадена е и втора частна жалба срещу определение №55/02.01.2025 г. постановено по адм.д.№10935 по описа на АССГ за 2024 г., с което е оставено без уважение искането на Р. Ц. П. да бъде допълнено определението за прекратяване в частта за разноските. Върховен административен съд, състав на осмо отделение намира, че частните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл.230 АПК, против подлежащи на обжалване определения съгласно чл.229, ал.1, т.1 АПК. За да се произнесе по частните жалби съдът прие от фактическа и правна страна следното: Пред АССГ е обжалван ревизионен акт №Р-22002223003921-091-001 от 31.05.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София. Ревизионният акт е обжалван по административен ред и в определения по чл.155, ал.1 ДОПК срок, директорът на дирекция ОДОП гр.София не се е произнесъл. Мълчаливо потвърдения ревизионен акт е обжалван пред АССГ, като жалбата е подадена с вх.№27349/01.10.2024 г. След депозиране на жалбата до АССГ, от Директора на Дирекция ОДОП гр. София, е постановено решение №1363/07.10.2024 г., с което изцяло е отменен ревизионния акт. За решението на горестоящият административен орган е уведомено ревизираното лице и съдебният състав по образуваното дело. АССГ е приел, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорване на отменения по административен ред ревизионен акт. Това обуславя недопустимост на образуваното съдебно производство, което е основание същото да бъде прекратено. С прекратителното определение не са присъдени разноски в полза на жалбоподателя. Съдът е посочил, че не е направено искане в този смисъл, а служебно въпросът с разноските не се обсъжда. С молба вх.№32806 от 06.12.2024 г. подадена от Р. П., чрез адв.Попов е направено искане да бъде допълнено определение №22883 от 08.11.2024 г., с което производството по делото е прекратено, като се претендира присъждане на разноски в размер на 4 510 лв. Съдът е намерил, че искането е неоснователно, тъй като претенциите за присъждане на разноски не са заявени своевременно. Недопустимо е да се заявява искане за присъждане на разноски едва с молбата по чл.248, ал.1 ГПК. По частна жалба вх.№33516/13.12.2024 г. срещу определение №22883/08.11.2024 г. постановено по адм.д.№10935/2024 г. на АССГ: Правилно решаващият състав е приел, че производството по делото подлежи на прекратяване, тъй като целта, с която е подадена жалба срещу РА - същият да бъде отменен е постигната. Постановено е решение на горестоящия административен орган, с което обжалвания пред съда ревизионен акт е отменен в хипотезата на чл.156, ал.6 ДОПК. Производството по адм. д. № 10935/2024 г. по описа на АССГ е прекратено поради липса на правен интерес. Дали производството е недопустимо поради оттегляне на иска, липса на акт или липса на правен интерес от оспорването е без значение за преценката относно допустимостта. При наличието на всяка от тези предпоставки се стига до един и същи правен резултат – жалбата се оставя без разглеждане, а производството по делото подлежи на прекратяване. Правилна е преценката на решаващият състав на АССГ относно наличието на пречки за продължаване на съдебното производство, тъй като за лицето вече не съществува правен интерес от обжалването. Мотивите, въз основа на които е прекратено производството не подлежат на самостоятелно обжалване и не могат бъдат коригирани по реда на инстанционния контрол. По тези съображения частната жалба срещу прекратителното определение е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство следва да се прекрати в тази част. По частна жалба вх.№893/14.01.2025 г. срещу определение №55/02.01.2025 г., постановено по адм.д.№10935/2024 г. на АССГ: Жалбата до съда е подадена поради липса на издаване на акт на решаващия административен орган в срока предвиден в чл. 155, ал. 1 от ДОПК. В конкретния случай с издаване на решение № 1363 от 07.10.2024 г., на директора на дирекция „ОДОП“ гр.София фактически се стига до оттегляне на оспорения пред съда ревизионен акт. Предвид горното и с оглед на факта, че ответната страна с бездействието си е станала повод за образуване на дело, като правния интерес от оспорване на акта е отпаднал в течение на съдебния процес, то в полза на жалбоподателя се дължат разноски. В чл. 143, ал. 2 от АПК е регламентирано правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на акта след прекратяване на производството по делото. В настоящият случай разноски в полза на ревизираното лице не са присъдени тъй като не са заявени като претенция своевременно, а не поради основанието на което е прекратено производството по делото. С молба вх.№ 32806/06.12.2024 г. от процесуалния представител на Р. П. е поискано постановеното прекратително определение да бъде допълнено в частта за разноските. В мотивите на определение №55/02.01.2025 г. е посочено, че в подадената пред АССГ жалба не е заявено искане за присъждане на разноски и такова не е направено след 12.10.2024 г., когато ревизираното лице е било уведомено за отмяната на ревизионния акт и е било наясно какъв ще бъде изходът от образуваното пред АССГ производство. При постановяване на определение № 22883/08.11.2024 г. съдът се е произнесъл по цялото заявено искане от жалбоподателя, като изрично е посочил, че липсва искане за присъждане на разноски. Допълване на съдебното решение, може да бъде направено, когато то не съдържа произнасяне по всички заявени претенции. В конкретния случай съдът се е произнесъл по предмета на спора, който е заявен пред него, макар да е посочил, че искането е недопустимо. Постановеното определение не се нуждае от допълване и правилно е прието от решаващия състав, че искането е недопустимо. Съгласно т.8 от мотивите на решение №6/13.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - „отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. Сезирането, обаче следва да бъде направено своевременно“. За настоящият правен спор това е следвало да се случи след като ревизираното лице е уведомено за решение №1363/07.10.2024 г. на директора на дирекция ОДОП гр.София, с което е отменен обжалвания ревизионен акт. Неоснователно се твърди от частния жалбоподател, че е бил лишен от възможността да участва в съдебното производство, в т. ч. да представи доказателства за направените по делото разноски. При висящо производство, при наличие на сключен договор за правна защита и съдействие от 25.09.2024 г. и яснота относно сторените разноски, е следвало да бъде направено изявление за присъждането им. Обстоятелството, че не е имало открито съдебно заседание по делото не извинява бездействието на жалбоподателя своевременно да заяви претенцията си за репариране на сторените разноски във връзка с обжалването пред съд. Въпреки правилната преценката за недопустимост направена от съда и обоснована в мотивите на определението, АССГ е оставил искането за допълване на прекратителното определение без уважение, т.е. произнесъл се е по основателността му. Съгласно чл.236 АПК, при оспорване на определения се прилагат правилата за касационното производство. Според чл. 221, ал. 3 АПК, когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. Приложени към настоящия спор разпоредбите налагат обезсилване на оспореното определение и прекратяване на производството. По изложените съображения Върховен административен съд, състав на осмо отделение