Определение № 816 от 11.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7208/2013 г.

Производството е по чл.274 ГПК. Обжалвано е определение от 20.02.2013г. по гр.д.№15574/2012г. на ГС София, в частта му, с която като е отменено определение от 29.09.2012г. на РС София, делото е изпратено за разглеждане от РС София по подсъдност. Жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и последното като неправилно да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба не следва да бъде разглеждана по същество от настоящата инстанция. С определението по гр.д.№15574/2012г. на ГС София, в частта му, която е обжалвана, е отменено определение от 29.09.2012г. на РС София за прекратяване на производството по спора пред този съд и определящо спора като подсъден на ГС София и делото е върнато за разглеждане по подсъдност от РС София. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че в случая производството по частната жалба на [фирма] срещу това определение пред настоящата инстанция, е недопустимо. С оглед даденото разрешение в т.9, б”в” на ТР№1/2013г. ОСГК ТК на ВКС, а именно, че само определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора /чл. 121 ГПК/, подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да се приеме, че в конкретния случай определението, с което се отменя определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора не подлежи на касационно обжалване. Първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитието на делото пред сезирания съд, но въззивното определение, с което се отменя първото няма такъв характер. Въззивното определение в този случай не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК - не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, защото с него не се прекратява производството пред сезирания с исковата молба съд, а се определя компетентния съд да разгледа предявения иск, и обжалваемостта му не е изрично посочена в закона съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. хипотезите на чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК - не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, защото с него не се прекратява производството пред сезирания с исковата молба съд, а се определя компетентния съд да разгледа предявения иск, и обжалваемостта му не е изрично посочена в закона съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Определението на въззивния съд не е и от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй с него не се оставя без уважевие частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, нито с него се разрешава по същество друго производство или се прегражда неговото развитие /т. 2/. Настоящият състав намира, че не следва да се произнася по постъпилото на 25.11.2013г. искане от [фирма] за спиране на производството по делото на основание чл.292 ГПК до приемане на ТР№1/2013г. на ОСГК ТК на ВКС, тъй като към настоящия момент решението е прието и съобразено от състава при постановяване на определението. Предвид изложените съображения, съдът