Решение № 26 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 73/2010 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Е. А. Н., Н. Н. Н. и К. Н. Н. от гр. С. са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. №365/2007г. на Софийския окръжен съд, потвърдено с решение № 738 от 28.10.2009г. по гр.д. №1294/08г. на ВКС, ІІІ ГО. Молителите твърдят, че не са били призовавани надлежно за въззивното производство, което ги е лишило от възможност да участват в делото – основание по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Твърдят, че призоваването е ставало чрез адвокат И, който наследодателят им, в чиито процесуални права те са встъпили, е упълномощил само за производството пред първата инстанция. Лично те не са упълномощавали този адвокат, а и той не ги е уведомил за получените от него съобщения от съда. Ответниците в производството не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата е процесуално недопустима. Оплакването на молителите, че не са били призовани от съда за участие във въззивното производство не е ново. То е било въведено от тях като касационно основание при обжалване на въззивното решение, разгледано е от касационната инстанция и е намерено за неоснователно. С произнасянето по това оплакване, то е било преклудирано и не може повторно да бъде поставяно за разглеждане по реда на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. Преклудират се и тези основания по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, които са могли да бъдат въведени като оплаквания още в касационното производство, но страната е пропуснала да стори това. Ето защо подадената молба за отмяна е недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,