Определение № 9580 от 23.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8015/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба подадена от С. Д. Д., чрез пълномощник адвокат М. Кънчева, против Определение № 12327 от 18.07.2024 г., постановено по адм. дело № 7061/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С него е оставена без разглеждане жалбата на настоящия жалбоподател против т. 2, т. 4 и т. 6 на Решение № 279, взето по т. 15 от дневния ред по Протокол № 14 от 27.06.2024 г. на Столичен общински съвет и е прекратено производството по делото. С частната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното определение, иска се отмяната му и спиране изпълнението на оспореното решение на Столичен общински съвет. Ответникът по частната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното определение съдът от първата инстанция е оставил без разглеждане жалбата на С. Д. Д., М. П. К. и Л. С. К. против т. 2, т. 4 и т. 6 на Решение № 279, взето по т. 15 от дневния ред по Протокол № 14 от 27.06.2024 г. на Столичен общински съвет, с които е утвърден Раздел „Открити сцени-логистична и/или финансова подкрепа“ по програма „Календар на културните събития на Столична община“ за 2024 г. без финансиране по отношение на посоченото културно събитие в текста на доклада за период до един месец, задължена е администрацията на Столична община след извършена проверка на място при определяне на площта, която е освободено от заплащане на местната такса, съгласно т. 2 от Приложение № 24 на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, да изключи площта, заемана от билетния център и маси за консумация на храни и напитки и на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, е допуснато предварително изпълнение на решението, считано от неговото приемане, по изложени съображения в три отделни пункта и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е недопустима поради наличие на основания по чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Изложил е съображения че оспореното решение не представлява индивидуален административен акт по смисъл на чл. 21 АПК, тъй като не съдържа властническо волеизявление, с което се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателите. Наред с това оспореното решение по естеството си представлява упражняване на правомощия свързани с управление на общинско имущество, респективно приемане на програма в областта на културата от местно значение за посочения времеви обхват, като е указано само осъществяването на логистична, но не и на финансова подкрепа и е зададено задължително указание към администрацията на Столична община. Приел е също, че жалбоподателите нямат пряк правен интерес, тъй като непосредствена промяна в правната им сфера не се следва от действието на решението на общинския съвет, поради това, че организирането на културни събития по никакъв начин не ограничава посещенията на гражданите с цел отдих на територията на Южния парк, след като не съдържа подобни указания, задължения или ограничаване на права. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при строго определени законови предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Засягане е налице когато тези актове нарушават или застрашават права или законни интереси на гражданите и юридическите лица. Интересът следва да е личен и пряк и е такъв когато оспорения акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. В случая тези предпоставки не са налице. Оспореното пред административния съд решение на Столичен общински съвет, е взето на основание чл. 17, ал. 1, т. 5 и чл. 21, ал. 1, т. 8, т. 12, т. 23 и ал. 2 ЗМСМА, чл. 21, ал. 5 и чл. 60, ал. 1 АПК, като със същото е утвърден Раздел „Открити сцени-логистична и/или финансова подкрепа“ по програма „Календар на културните събития на Столична община“ за 2024 г. без финансиране за събитието Sofia Summer Fest 2024“ и е задължена администрацията на Столична община след извършена проверка на място при определяне на площта, която е освободено от заплащане на местната такса, съгласно т. 2 от Приложение № 24 на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, да изключи площта, заемана от билетния център и маси за консумация на храни и напитки, като с допълнителна точка е допуснато предварително изпълнение. Това решение не рефлектира пряко и непосредствено върху правната сфера на жалбоподателя, при което не е налице правен интерес от исканата защита и оспорването се явява недопустимо. Правото на оспорване е дадено в защита на субективни материални права, засегнати от административния акт. Затова и не възниква право на оспорване в полза на лице, чиито лични права и интереси не са пряко засегнати от акта, какъвто е настоящият случай. Соченото в частната жалба, че жалбоподателят е жител на Столична община, съответно че с решението се нарушават правата му на тихи разходки в Южния парк, не обосновава интерес от оспорване. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е преценил жалбата за недопустима и е оставил същата без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратил. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,