Определение № 9953 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9977/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на община Варна, чрез пълномощника си гл. юрк. Илиева, срещу определение № 10374 от 05.08.2026 г., постановено по адм. дело № 2401/2026 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за недопустимост на определението, а при условията на евентуалност – за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Според частния жалбоподател определеният срок за доброволно изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж в т. 2 от същата е императивно изискуем съгласно чл. 225а, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Прави искане за обезсилване на определението като постановено по недопустимо искане, евентуално – за отмяната му като неправилно. Ответникът– „Форест клуб Варна“ ООД, чрез адв. Тихчева като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд, второ отделение приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на „Форест клуб Варна“ ООД срещу заповед № 2323/19.06.2026 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на дружеството е наредено да премахне незаконен строеж: „Многофамилна жилищна сграда с идентификационен номер 10135.2464.95.4, на два етажа, състояща се от четири самостоятелни обекта (апартамента), находяща се в местност „Кору Чаир“, гр. Варна“. В жалбата е направено особено искане за отмяна на допуснатото с т. 2 и т. 5 от заповедта предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 5 и ал. 6 АПК, евентуално да се постанови спиране на изпълнението до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт съгласно чл. 90, ал. 1 АПК или спиране на предварителното изпълнение на основание чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК, тъй като би могло да причини на жалбоподателя и ползващите обектите лица значителни и трудно поправими вреди. С обжалваното определение е отменено съдържащото се в оспорената заповед разпореждане за принудително премахване на строежа от община Варна при неспазване на срока за доброволно изпълнение по т. 2 от същата, определен като шестдесетдневен, считано от съобщаването на административния акт. За да постанови този резултат, съдът приема, че особеното искане в жалбата е такова по чл. 60, ал. 5 АПК, доколкото в случая е налице допуснато предварително изпълнение от административния орган по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК. Достига до извод, че въпреки липсата на изричен диспозитив в този смисъл, то в т. 2 от заповедта е определен срок за доброволно изпълнение от шестдесет дни, считано от съобщаването на акта, а в т. 3 е разпоредено при неспазване на този срок да се извърши принудително премахване на строежа от община Варна за сметка на „Форест клуб Варна“ ООД, без да се съобразява дали към този момент спорът по подадената жалба срещу заповедта е решен окончателно от съда по смисъла на чл. 90, ал. 1, предл. второ АПК. Достига до заключение за допустимост на искането като подадено от лице с правен интерес - адресата на оспорената заповед и в срока по чл. 60, ал. 6 АПК предвид липсата на указания в заповедта относно възможността за обжалване на разпореждането за допускане на предварително изпълнение. Обосновава извод за основателност на направеното особено искане поради неизлагане на мотиви по смисъла на чл. 60, ал. 2 АПК, което води до невъзможност да се извърши съдебна проверка за наличието на материално-правните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК, налагаща отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на оспорената заповед. Счита, че в случая не е необходимо да се отмени и разпореждането по т. 5 от акта, в която е предвидена забрана за достъп до строежа след изтичането на срока за доброволно изпълнение, тъй като е постановена като обезпечение на предварителното изпълнение, което се отменя. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав споделя извода относно предмета на искането, с което съдът е сезиран. Макар жалбоподателят в първоинстанционното производство да се позовава при условията на евентуалност на нормите на чл. 90, ал. 1 и чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, приложима в случая е разпоредбата на чл. 60, ал. 5 АПК, която предвижда възможност да се обжалва разпореждането, с което административният орган допуска предварително изпълнение на административния акт. Оспорената заповед за премахване на незаконен строеж не попада сред актовете, предвидени в чл. 217, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗУТ, по отношение на които е допуснато предварително изпълнение по силата на закона, което може да се спре от съда. Затова принципно е приложима общата разпоредба на чл. 166, ал. 1 АПК, според която жалбата спира изпълнението. Единственият начин да бъде преодолян този ефект е, ако с разпореждане на административния орган е допуснато предварително изпълнение на акта, каквато е настоящата хипотеза. Неоснователен е наведеният в частната жалба довод за недопустимост на обжалваното определение, тъй като предявеното искане за спиране, съдържащо се в жалбата до съда, е недопустимо поради липса на предмет, доколкото оспорената заповед не съдържа разпореждане за допускане на предварителното й изпълнение. В т. 2 и т. 3 на разпоредителната част на акта е предвидено изрично, че след изтичане на 60 - дневния срок за доброволно изпълнение, считано от получаване на заповедта, община Варна следва да извърши принудително премахване на строежа за сметка на „Форест клуб Варна“ ООД. При тези данни правилно първоинстанционният съд приема, че дори да липсва изричен диспозитив, то цитираните текстове обективират волеизявление за допускане на предварително изпълнение на заповедта преди същата да е влязла в сила, поради което за адресата й е налице правен интерес да иска спирането му по реда на чл. 60, ал. 5 АПК. Настоящият състав не споделя довода на частния жалбоподател, че в случая не е налице разпореждане за предварително изпълнение на акта, а единствено е изпълнено изискването за определянето на срок за доброволно изпълнение като задължителен реквизит по смисъла на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. Действително съгласно чл. 225а, ал. 3 ЗУТ в заповедта за премахване на незаконен строеж следва да бъде определен срок за доброволното й изпълнение, след изтичането на който тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. Разпоредбата обаче не предвижда този срок да е обвързан с връчването на административния акт. Като определя срок за доброволно изпълнение, който да тече от датата на съобщаването на заповедта, а не от датата на влизането й в сила, административният орган на практика допуска нейното предварително изпълнение. В тази връзка искането до съда за спирането му е допустимо и правилно е разгледано по същество. Законосъобразен е изводът на съда за основателност на искането за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта поради липсата на мотиви по смисъла на чл. 60, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 60, ал. 1, изр първо АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Административният орган следва да изложи нарочни мотиви съобразно изискването на чл. 60, ал. 2 АПК относно наличието на някоя от визираните в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки. В случая заповедта не съдържа конкретни фактически основания, които да обосновават допускането на предварителното й изпълнение, съответно препятства извършването на преценка относно законосъобразността на разпореждането. Това съставлява основание за неговата отмяна, както правилно приема и първоинстанционният съд. Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. По претенцията на ответника за присъждане на сторените разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд с окончателния съдебен акт по оспорване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ в зависимост от изхода на делото. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение